Ден преди професионалния празник на реставратора в ефира на “Нашият ден“ гостува Светла Граданска. Тя е реставратор, нейният интерес към професията започва още в гимназиалните години, когато популярният в момента пловдивски художник Вълчан Петров, идва като млад преподавател в училището и запознава гимназистите с изписването на икона. Този интерес се съхранява в годините и когато Граданска научава, че има специалност “реставрация“ в Националната художествена академия, осъзнава, че именно това е нейното място.
Необходимите качества за професията според нея са:
“да обичаш изкуството, да имаш отношение към християнството и да вярваш в Бог“.
По думите и́ професионалният подходът към реставрацията на произведения, свързани с християнството и други, които не са, е, един и същ. Той винаги е свързан с подробно историческо проучване и анализ на материалите.
Тя е работила по много обекти и казва, че е трудно да избере най-интересните от тях, защото за нея всеки един е ценен:
“за всеки съм дала част от себе си, а той ме е обогатил със знания, опит и история“, казва тя и разказва за първата си работа:
“това беше реставрацията на стенописите на параклиса “Св. Йоан Богослов“ на Рилския манастир. Тогава осъзнах, че мога да се справя с проблемите на реставрацията на стенописи“.
В предаването разказва и за друга вълнуваща случка по време на реставрация:
“проф. Прашков ме покани в екипа, с който бяха започнали разкриването на стенописите в църквата “Св. Архангел Михаил“ в град Рила. Там ми се случи нещо, което може би се случва веднъж в живота на реставратора, под късните мазилки да извадиш невероятни изображения, които говорят за времето, в което са създадени. Това бяха изображения с образ с царствено изображения, някои твърдят, това е Св. Цар Константин“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg