Какво се случва в нас, когато се потопим в идеята си за изкуство? Губим се в собствената си представа за интерпретацията, на която уж се наслаждаваме, доволни, че сме разкрили и най-трудно доловимите детайли на историята, която изкуството ни разказва по своя си начин, или се намираме във визията на някой друг, който се е осмелил да се заяви? Кога противопоставянето на различни гледни точки, и то съотнесени към елитарната култура и монопола на кича, всъщност говорят за разруха на изкуството, та дори и за саморазрушение, в което – трябва да си признаем – сме най-добри? Ами когато се потопим в идеята си за приятелство – какво се случва? Колко близко е то всъщност до изкуството и не откриваме ли именно в създаването и отглеждането на човешките взаимоотношения най-голямото изкуство? На какво лежи приятелството и какво място заема езикът в него? Кога да се наложиш, означа да нараниш другия и защото винаги страдаме от собствената си представа за себе си и мястото ни в живота на другите?
На помощ на тези и много други питания в този нюанс на екзистенциалното идва най-поставяното съвременно френско драматургично произведение в света, удостоено с дълъг списък от номинации и награди – "Арт" на Ясмина Реза. В случая интерпретацията е на режисьора Владислав Стоименов, който неотдавна гледахме в "Шекспир като улично куче" – филмът, отличен с шест награди от фестивала "Златна роза" 2022, една от които беше именно за най-добра мъжка роля, поделена между Стоименов и Васил Илиев.
В спектакъла задачата да изиграят приятелите, които от петнайсет години поддържат взаимоотношения на ръба на идеята за приятелство, имат Георги Гоцин, който е в ролята на Марк, Кирил Недков – в ролята на Иван, и Петър Петров-Перо, който се превъплъщава в Серж. Колкото близки, толкова и чужди, тримата преминават през катарзиса на отношенията си, за да оставят приятелството си с възможен, но все още нежелан край.
Те са интелигентни, но трудно допускащи теза, различна от собствената, мечтатели, затворени в илюзията си за съкровеното си съществуване, приятели, непознали другия. Затова и навярно бягат в личностната си промяна или в липсата на такава.
Марк не вижда по-далеч от "Аз"-а си, Серж открива свободата в изкуството, което единствено той разбира, а Иван иска най-накрая да бъде героят в личната си история. Изгубили способността си да се смеят заедно, приятелите градят стени помежду с думи, които трудно се изричат, но още по-трудно се преглъщат.
Майсторският текст на Ясмина Реза е актьорско предизвикателство, с което тримата актьори провокират публиката да си зададе въпросите, от които има нужда. Разместват въздуха, за да дишат всички в театралната зала и да продължат да го правят дълго след като излязат от нея.
За всичко това спомага както режисурата на Владислав Стоименов, така и сценографията на Ванина Цандева и музиката на Калин Николов. Преводът е на Красимир Мирчев, а цялата история се развива на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев".
Как говорим за изкуството, когато то е само метафора за стойността на приятелството? Какво спестяваме на близките си и защо непрестанно се блъскаме в премълчаното помежду ни? Има ли място за егоцентризъм в едно приятелство, а и в изкуството като цяло? Какво означава да живееш във времето си и възможно ли е въобще обратното?
Чуйте в звуковия файл от Владислав Стоименов и Петър Петров-Перо.
"Арт" ще се играе на 22 април от 19часа в Младежкия театър. А веднага след това можете да ги гледате и в театралния пърформанс по текстове на Яна Борисова "за любовта… и Нощните Рицари" – на 24 април от 20 часа в Sofia Live Club.
На 20 септември 2024 г. (петък) от 18.00 ч. в ХГ "Владимир Димитров – Майстора" се открива юбилейна изложба, посветена на 120 години от рождението на Стоян Венев. Художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора" представя мащабна юбилейна изложба по повод 120 години от рождението на Стоян Венев – художник, създал самобитно творчество, със собствен..
Изложбата "Радост, тъга и надежда. 25 български илюстратори на детски книги" в Художествена галерия, Казанлък е изложба в развитие. Куратори са Свобода Цекова и Антон Стайков, които са селектирали илюстрации от българския щанд на Панаира на детската книга в Болоня, за да ги представят пред публиката в Казанлък. Това е една от точките на турнето на..
Международният студентски театрален фестивал "Данаил Чирпански" в Стара Загора е първият фестивал у нас за дипломни спектакли на театрални академии от света. Започнал през 2017 г. в памет на Данаил Желев-Чирпански, колега и приятел на организаторите, загинал в пътен инцидент, фестивалът се провежда през две години с огромен ентусиазъм. Ето какво..
Васил Славов е роден в София, където през 1989 г. излиза първата му стихосбирка "Спомен за потоп". Тогава заминава за САЩ, за да специализира след английската филология в Софийския университет литература, литературна критика и творческо писане и остава там. Вече е публикувал поезия, преводи и критически текстове в различни литературни издания у нас –..
Известният ни скулптор живее във Франция, но винаги се представя като български артист. Почти всяка година той има изложба у нас, но този път представя изкуството си на софийската публика в две изложби – в галерия "Мисията" и в НДК, а след това с експозиции във Варна и Перник. Идеята за това мащабно представяне е на Албена Ненкова, която инициира и..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Днес ще ви запознаем с човек, който олицетворява истинското значение на гражданския дълг. Без да очаква помощ от институциите или някакви награди, той..
"...Готова е! Готова е песента "Човекът на върха"! Смесена, мастерирана... Премиерата ѝ беше по БНР, в предаването "Артефир"... А на живо, пред публика –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg