Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Александър Разумний: Личните интереси остават доминиращи въпреки емпатията към Украйна

Край Бахмут, Източна Украйна, 4 февруари 2023 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ситуацията в Украйна и как се промени журналистиката там след началото на войната, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" украинският журналист Александър Разумний, от изданието "Днипро вечерни".

"Въпреки че много от хората тук смятат, че войната започна още през 2014 г., сега пълномащабното нахлуване промени живота на всички украинци, независимо дали са на фронта или не. Нашата работа също се промени много. Първо, защото нашият вестник и сайт са все пак комерсиални и се нуждаят от финансиране, което сега по обясними причини е затруднено – трудно плащаме заплатите на колегите, трудно обезпечаваме технически съществуването на сайта ни. Втората промяна дойде от военната парадигма, в която живеем. Тя промени и мисленето ни, което стана също военно. Вече мислим във военни категории. Някак се наложиха категорични послания – черно-бели, което за стандартите на качествената журналистика не са много приемливи и дори е неправилно, но това е неизбежна ситуация във време на война.

Разбира се, хората се интересуват от мира. Помня как бях малък във времето след ВСВ. Тогава хората си пожелаваха само мир и чисто небе и аз, като едно дете, не можех да разбера какво имат предвид с това "чисто небе". Мирът така и така си съществуваше. Сега десетилетия по-късно разбирам какво са имали предвид навремето и на всички ни се налага да го разберем. Но хората вече се умориха от войната и от смъртта, която тя носи.

За съжаление, всеки ден в "Днипро вечерний" публикуваме снимки на загинали наши войници. Правим го, защото днес смъртта стана едно от водещите събития, една от главните теми за всяка медия. Защото наистина всеки ден губим ужасно много хора и тези, за които пишем, са всъщност малка част от убитите. Стараем се да не прекаляваме с информацията за загиналите наши бойци, но трябва да се знае, че те са много. Правим го и защото от началото на войната комуникационната система тук се счупи. Имам предвид, че по време на война е някак необичайно да пишеш лирически материали, нали? Въпреки че може би хората имат нужда тъкмо от това. Но ние се опитваме да сме адекватни към времето и политиката, в които живеем. Пишем и за живота на украинците в окупираните от Русия наши територии.

На мен лично никой не ми е разказвал за изнасилвания или други форми на насилие от страна на руснаците, но ми разказваха, че, например, всяка проява на патриотизъм от страна на украинците се е посрещала много остро от руснаците.

Освен това хората в окупираните територии са застигнати от огромна нищета, в магазините няма нищо за ядене, не могат да си позволят да отидат на лекар, защото е много скъпо, а голяма част от тях са останали без работа. Това са битови моменти, но са не по-малко силни от директното насилие.

Имам приятел, на когото пенсията в момента се равнява на 10 долара на месец. Разбираемо е, че той не може да оцелее с такава пенсия, но в момента цялото внимание на политиците, разбираемо, е насочено към войната, всичко отива за фронта. И все пак има живи хора, които са в такова състояние, това също не е без значение, но за тях в момента не се пише, не се говори.

Тези проблеми са стари за нас, войната просто ги ожесточи, защото изостри икономическите трудности, които имахме и без това.  

Точно както Covid нанасяше поражения на най-слабите места в организма, така и войната ни удря в слабите, болните отпреди места.  

Имаше момент, когато на всички ни се струваше, че войната ще свърши бързо, после разбрахме, че няма да свърши скоро. Сега всички искаме мир, имаме носталгия по спокойния живот, имаме нужда от него, но знаем, че войната ще продължи може би години и за нас настъпи нова реалност. Защото Русия анексира четири наши района. Как да си представим, че доброволно ще ни ги върнат. По мнение на всички, решението е само едно – военно.

Защо е важен Бахмут

"За всички е очевидно, че Бахмут стана не само военен обект, а и политическа цел. Дори в Украйна го наричаме Бахмут, но руснаците го наричат Артьомовск, тоест, това е символен център, около който се сражават не само хора, но и пропагандисти. Всяка военна сводка и от двете страни започва с жертвите, дадени при Бахмут. За съжаление, едва ли някога ще разберем колко реално са загиналите при Бахмут, засега знаем, че са много и от двете страни. Разбира се, на Путин много му се иска да казва, че ето, те са успели да върнат някакво историческо име на Бахмут, заедно със свободата на живеещите там, но това е просто пропаганда.“

Руската пропаганда, дезинформация и войната

"За разлика от Русия, Украйна е разнополярна страна и украинците нямат единно мнение по нито един въпрос. Мой съученик има абсолютно диаметрално противоположно мнение за случващото сега от моето. А сме съученици, сякаш единият е от Луната, а другият е от Марс. Няма въпрос, който да обединява украинците – нито за езика, нито за църквата, а сега и за войната. Според мен една от  причините за това е лошата държавна политика, която имахме, откакто съществува Украйна, преди войната.

В Западна и в Източна Украйна хората имат много различен манталитет. Познавам хора, които говорят патриотични неща сега, но децата им учат в Москва. И да, ние знаехме, че сме различни от руснаците, че има напрежение между двете страни, но никога не сме вярвали, че ще се стигне до физическа война.

Затова и хората гледаха на руската пропаганда като на обикновена критика към украинските политици. По този начин тя повлия на част от хората и в Украйна. Вижте на последните избори у нас, втората партия е проруска, представяте ли си...

Това е, защото у нас сред определени хора има някакъв патриотизъм, който включва и идеята, че в Украйна съществува национализма на бандеровците, който ние не бихме искали да го има. Това направи пропагандата – вмени, че в Украйна има бандеровски национализъм. Аз съм човек на възраст и като гледам какво правят, то е направо сюрреалистично – взимат някакви твърдения и ги превръщат в тези, че руснаците се борели с някакъв фашизъм. Това е руската пропаганда и много хора ѝ вярват.“

Грешките на политиците в Украйна и в Европа, за да може руската пропаганда да има такъв успех

"За Украйна, ми се струва, че най-голямата грешка беше, че всяка партия преди избори говори само на своя електорат. Например една от партиите говореше само на хората с пронационалистична идентичност – едно особено родолюбие. Друга говореше само на ветераните от ВСВ. Тоест, взимат хората като късче от храна, слагат ги на подносите си и толкова. Така работеха нашите политици.  А като погледнеш, програмите им са едни и същи – с лозунги и призиви за някаква истина, но реална политика, какво например ще правим с даден регион или дори с Крим или Донбас – такова нещо няма в програмите им.

Това е според мен най-голямата им грешка и недалновидност.

Сега народът си шушука – ако не беше това, ако беше онова, но такива фрази, такива допускания от рода на "ако беше или ако не беше" нямат място, това е паразитно. Дори допускания от типа – ако Зеленски не беше президент, щеше ли да има война. Дали Порошенко щеше да допусне война.

Нека никой не забравя речта на Путин през 2007-а, когато каза, че Русия има хилядолетна история и това ѝ дава право да провежда каквато политика си поиска. Нека не забравяме, че политиката на Русия винаги е била агресивна и недружелюбна, независимо от декларациите, които прави. Но на нас все ни се искаше да вярваме, че ще задържим "хладното, студеното противостоене". Защото която и да е "студена" война е по-добра от горещата. В навечерието на 24 февруари здравият разум, да вярваш, че е възможно да има пълномащабна война, беше разрушен от Путин. Няма го вече здравият разум, в които вярвахме. За съжаление понякога се случват и неща въпреки здравия разум."

Подцени ли Западният свят, а и Украйна, Путин

"Никой не можеше да повярва, че може да има идиот, който да започне истинска война. Разбира се, и икономическите интереси бяха важни и работеха в негова полза. Имаше и все още има много хора, които получават пари от руското правителство. Сега вече се налага да се преосмисли отношението към Путин, защото на всички е ясно, че ако днес му отстъпят, това ще е равностойно на поражение. Остава ни да се надяваме, че здравият разум там, в Русия, ще се завърне и гражданите ще се изправят срещу меркантилността, която започна войната. Може да звучи наивно, но ние сме хора, наивността е част от нас."

Ако Русия загуби тази война, как според вас руското общество ще успее да преработи загубата, за да няма скоро друга война

"На Русия ѝ трябва оглушително поражение. Не казвам, че танкове трябва да влязат на Червения площад, но поражението трябва да е огромно. Защото работата не е само в Путин, а в руския народ, който е зареден с идеята, че имат някаква мисия, че имат някакви недосегаеми права за власт над света, затова без внушително поражение няма да е възможно да се прекърши тази тяхна гледна точка. Защото хората може и да се обединили под знамето на Русия сега, но те не са родени, за да воюват, а за да имат някакви малки добри битови случки в живота си, най-просто казано – за щастие. Затова мисля, че поражението би могло да превърне гъсеницата в пеперуда."

България, "Турски поток", Путин и Украйна

"Мисля, че не само в България, но и в Унгария, и в Германия се намесиха много частни интереси, проправени през чиновници и политици, които поддържаха руската линия и бяха лобисти на Путин. Зад този поток е много възможно да е имало частни интереси. Грешка беше, че Европа се примири с анексирането на Крим. Никой, разбира се, не изказваше това примирение публично, но то беше факт. Тогава се започна всичко. Но пак повтарям, никой не вярваше, че Путин ще започне истинска война. Но има и още нещо. Ще го разкажа с пример. През 2021-ва летях до Кения. Прелитаме над Алепу, градът, от който остана само прах. Стюардесата ни казва, че прелитаме над него, но хората в самолета го приеха само като някаква метафора. Нещо се случило някъде си там, на другия край на света. Може и да ти е любопитно, може даже да те заболи, но това не е твоята болка. Същото е и сега с Украйна. Много европейци ни симпатизират, съпричастни са, проявяват емпатия, но все пак вие живеете с вашите интереси, семейства, проблеми. Затова все пак личните интереси ще останат доминиращи и в САЩ, и в Европа, въпреки емпатията към Украйна.  Разбирате ли, когато в Украйна идва кореспондент от някаква медия, той знае, че трябва да се прибере жив, защото у дома го чака любов, електрическа светлина, работещ водопровод, усмихнато, подкрепящо го семейство и човекът си прави репортажа и си заминава.

Трябва да разберем, че проблемът на Украйна трябва да се реши от самите украинци. Той е наш проблем. Помощта от нашите съюзници, разбира се, е безценна и много важна за нас, но не можем да се надяваме някой да ни спаси. Хубаво е да знаем, че ако при нас стане много зле, Европа ще ни приеме, но все пак никой не ни е длъжен, това е наш кръст, наша беда, преди всичко."

Снимки – ЕПА/БГНЕС
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Форма на дискриминация ли е недостъпната архитектурна среда

В рубриката "Съвети на адвоката" на юридическото предаване "Законът и Темида" д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски", член на Комисията за защита от дискриминация, дългогодишен консултант на предаването, отговаря в ефир на слушателски въпроси. Гена Видева от Ямбол: Предоставянето на услуги и..

публикувано на 01.11.24 в 14:30
Иво Сиромахов

Защо продължаваме да търсим примери в миналото?

В Деня на народните будители в рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" гостуват Иво Сиромахов, писател и автор на книгата "Моите вдъхновители", и Христо Блажев, създател на сайта "Книголандия" и групата "Какво четеш" с над 200 000 членове. Те споделиха своите мисли за будителите и вдъхновителите. Иво Сиромахов разказа, че след като е..

обновено на 01.11.24 в 13:22
проф. Илин Славов и Анелия Торошанова

Проф. Илин Савов: Киберкултурата в България е на много ниско ниво!

Изкуствен интелект и киберсигурност – възможности за генериране на престъпления и ниво на защита. Каква е ролята на ИИ и има ли той негативни страни? Проф. Илин Савов е директор на Научноизследователския институт по продоволствена сигурност към Тракийския университет в Стара Загора (единствен у нас).  Експерт по проблемите на националната,..

публикувано на 01.11.24 в 12:45

Евгени Черепов, учител: Младежите днес четат активно

В рамките на рубриката "Темите на деня" учителят по български език и литература Евгени Черепов, който преподава в Езикова гимназия "Ромен Ролан" в Стара Загора и е автор на романа "Извън обхват", номиниран за наградата "Перото" в категория проза, споделя своите наблюдения и мисли за младото поколение и неговото отношение към литературата. В ефира..

обновено на 01.11.24 в 12:16

Безплатна платформа помага на младите хора в кариерното ориентиране

Profesii.info е нова безплатна онлайн платформа , създадена да подпомогне кариерното ориентиране на ученици и младежи в България. Тя е проект на Фондация на бизнеса за образованието и предлага актуална и достъпна информация за различни професии и специалности, както и интерактивни инструменти, които помагат на потребителите да разпознават своите..

обновено на 01.11.24 в 10:12