Историята се чете трудно, както разбираме, особено в последно време. В същност тя може да бъде разчетена много точно и много лесно и поради тази причина в България има много млади учени. Менюто и трапезният етикет в Древна Тракия продължава да бъде енигма, към която учените продължават да посягат.
Ели Филипова, докторант в Института за балканистика с център по тракология при БАН, в интервю за "Terra култура“ повдига завесата към кухнята и трапезата на тракийските аристократи.
"Моята тема е в търсене на трапезния етикет на траките, за царските угощения. Оказва се, че етикетът не е измислен през XVII век, както си мислим или поне понятието е измислено тогава. В същност много по-рано хората измислят системи за това как да се хранят, как да бъдат поднасяни ястията, какви да са етапите при провеждането на едно угощение. Оттук идват смущенията на хората как да се държат на такива угощения“, казва Ели Филипова.
Тя допълва, че нейното изследване се базира на "Анабазис“ от Ксенофонт, който дава някои подробности за местата, за бита и културата на населението в земите, през които минава десетхилядната гръцка наемна войска в края на V век пр.н.е. и началото на IV век пр.н.е., която трябва да върне териториите около Византион на Севт II. Той наема Ксенофонт и неговата платена армия, за да стабилизира и укрепи наследената парадинастическа власт. Ксенофонт е първият автор, който описва събитията като жив участник, независимо че описанието се води от трето лице, похват, характерен за онази епоха.
"Траките не се отдават на някакъв варварски хедонизъм, който няма никаква структура, а всъщност има ясен дипломатически етикет как се провеждат подобни събития“, посочва Ели Филипова.
Трудно е да бъде направено обобщение за ежедневието на траките, тъй като то е различно за представителите на аристокрацията и обикновените хора, за онези от крайбрежията и от вътрешността, както и за тези от градските центрове и от по-малките селища.
Ели Филипова споделя, че угощенията са се провеждали в огромни зали. Има археологически свидетелства, например в Севтополис, които потвърждават това. Тя допълва, че може да се разграничат над 10 вида хляб и хлебни изделия, които траките са приготвяли, а за да стабилизират виното, са използвали борова смола.
"След като бъдат настанени гостите, започва поднасянето на ястията. Поднасят се върху малки трикраки масички, които се слагат пред всеки отделен гост“, пояснява тя.
И допълва, че менюто е било от големи късове месо на шиш, заедно с големи пити бял квасен хляб. Това, което се случва при поднасянето на храната, ритуал, описан от Ксенофонт, е, че Севт II, в качеството си на домакин, започва да разчупва хляба и месото и да ги подхвърля на останалите. Виното се е поднасяло в рогове от кост. Протоколът е изисквал вдигането на официални наздравици и подаръци.
Темата за тракийската диета е изключително интересна и може да бъде доразвита с включването на нови интердисциплинарни изследвания, които да допълнят, потвърдят или отхвърлят сведенията, които писмените извори дават.
Чуйте целия разговор с Ели Филипова в звуковия файл.
Пламен Антов е писател, пътешественик, литературен теоретик и историк, който следи отблизо процесите в съвременната българска литература. Като писател, той работи в различни жанрове – проза, поезия, пътеписи. Новият му сборник с разкази се нарича "Нагоре по реката назад " . В рецензията си за книгата Антония Апостолова я определя така:..
"Писма до… Документален разказ за едно все още неразкрито престъпление" със сценарист и режисьор Николай Поляков ще се играе на сцената на галерия "Прегърни ме" в петък (21 февруари) и на следващия ден в събота (22 февруари) от 19 ч. Такъв е форматът на проекта "Осем театрални етюда", който се реализира с подкрепата на Национален фонд "Култура". В..
Румен Денев представя тази вечер (20 февруари) романа си "Бреговете на Бохемия" в клуб "Писмена", НБКМ. Редакторът на книгата Деян Енев определя книгата като шпионски роман, макар тя да се движи по-скоро формално по правилата на жанра, тъй като историческите събития и герои, свързани с сюжета, са съвсем реални, дори са с истинските си имена, като..
Изложбата "Академията в Княжество и Царство България", с куратор Милена Балчева-Божкова, представя ранната история на Художествената академия, изтъквайки ролята на българските владетели в нея. Тази роля - може би по инерция - дълго оставаше в сянка, затъмнена от приноса на общественици, художници и първи преподаватели в Рисувалното училище. И тях ги..
Kicked a building lately?* ("Архитектурна критика след дигиталната революция") се нарича книгата на доц. д-р арх. Анета Василева, събрала текстове писани за различни издания, включително и за блога на WhATA асоциацията. Заглавието е цитат – така се нарича и книгата на Ада Луис Хъстабъл, една от най-влиятелните архитектурни критички на 20в. В Книгата..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
"Небе, голямо колкото земята. С перо и четка за Добруджа" – така е озаглавена антологията, която наскоро излезе от печат и предстои да бъде представена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg