Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Биньо Иванов и неговата поетична вселена

Биньо Иванов
Снимка: Кирил Фалин

"Не знам кой би се наел да каже, кой е Биньо Иванов? Но в енциклопедиите той остава като поета Биньо Иванов. Роден в село Бараково, около 30-годишен пристига в Кюстендил, за да работи в тогавашната фабрика “Марек“ като икономист. Да създаде своята поезия тук. Едни стихотворения, които нямат аналог в българската литература и едва ли в предстоящото столетие могат да бъдат сравнявани с нещо друго."

Това казва в "Нашият ден“ Виолета Атанасова, председател на кюстендилското читалище “Асклепион 1998“.

Първите му публикации са от 1958-1959 година. В началото на 80-те години участва в радиопредавания на "Свободна Европа" и "Дойче веле". Тръгва си от този свят през 1998 година. 

Критиците определят поета като един от най-мощните и иновативни български автори от втората половина на ХХ в. Неговите стихове се запомнят неусетно, за да очертаят пътя към една поетична вселена.

Повече за антологията "Зрящият е хляб", която събира малко известни стихове на Биньо Иванов, можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – Кирил Фалин
По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Гергана Панчева

Гергана Панчева: Има устойчиво любопитство към българската литература

Гергана Панчева от Литературна агенция "София" гостува в "Нашият ден", за да говори за рецепцията на българската литература в чужбина и участието в международни панаири и фестивали. Разговорът започва с новината, че романът "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева ще излезе на книжния пазар в Индия в превод на тамилски език. По думите на Панчева..

публикувано на 19.06.25 в 09:57
Доц. Мая Александрова

Българско изследване търси произхода на божествата на съдбата

Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..

публикувано на 19.06.25 в 09:35

Музеят "Земята и хората" празнува Ден на дарителя

Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства.  За историята..

публикувано на 19.06.25 в 09:26
Павел Попандов

Защо за Павел Попандов личността е преди артиста

Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...

публикувано на 19.06.25 в 08:20

Изкуството на Николай Константинов вплита реално и виртуално пространство

В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето".  Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..

публикувано на 19.06.25 в 08:05