Едно пътуване с обществения транспорт в натоварените часове на деня или кратка разходка из лабиринтите на някой хипермаркет винаги могат да се превърнат в малък личен езиковедски експеримент. Не само професионално изкушеното ухо ще долови особености от различни български диалекти – екане, мекане, твърдо или меко говорене, редукция… С още по-внимателно вслушване и малко въображение можем да се опитаме да отгатнем и професията, образованието, характера и културата на говорещите, връзката помежду им и т.н.
Всички тези и още доста други фактори оформят собствената ни реч и ни сближават или разграничават от различни човешки общности. Сложната амалгама от речите на града е полето, в което работи научната дисциплина социолингвистика. Преди няколко десетилетия тя стъпва върху добре изградените основи на диалектологията, възползва се от методите на социологията и статистиката и се заема да изследва функционирането, взаимодействието и промените на речта на индивидите, малките и по-големите общности в съвременната градска среда.
Силната глобализация, мобилността и особено дигиталната реалност логично се отразяват върху мисленето и говоренето ни и това, разбира се, поставя нови задачи пред науките за езика. В търсене на нови теми, идеи и направления в социолингвистиката, учени от български и чужди университети и институти се събраха на Петнадесетата международна конференция по социолингвистика в София. Тя беше посветена на акад. Михаил Виденов. Беше учредено и Международно социолингвистическо дружество "Акад. Михаил Виденов", което да координира и огласява търсенията на колегията.
Проф. Красимира Алексова, преподавателка в Софийския университет, представя в предаването "За думите" перцептуалната социолингвистика - ново направление, което изследва как хората възприемат и оценяват речта – собствената и на другите.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
В края на август (27-30 август) новосъздадената танцова компания Surdce ще представи в Proposition Gallery, Лондон, премиерата на спектакъла “Самодива” –..
Държавната опера в Стара Загора навършва 100 години с премиера на спектакъла "Цар Калоян" на сцената на Античния форум "Августа Траяна" – на 17 и 18..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
