Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любослав Костов: Около 60% от хората у нас са “работещи бедни“

| обновено на 01.05.23 в 10:51
Снимка: knsb-bg.org

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) провежда синдикална акция "За правото на сдружаване и достойни заплати!". Десетки граждани блокираха за движението в центъра на столицата в района на пл. "Орлов мост", предаде БГНЕС.

Хората, които участват в акцията на КНСБ, държат плакати с надписи: “Протест”, “Стига вече работещи бедни”, “Справедлива и адекватна минимална работна заплата” и др.

От КНСБ настояха политиците да приемат Бюджет и в него да има заложени 62 млн. лв. за увеличаване на заплатите на работещите. Те подчертаха, че трябва да има правителство, което да поеме отговорност за българските граждани и да решава техните проблеми.

“Това е една символична акция, която цели в Деня на труда отново да покаже какви са исканията на работеща България и да покаже откъде да бъдат взети парите, защото когато предлагаме нещо, винаги предлагаме и негова алтернатива“.

Това казва в интервю за БНР Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

“Като блокираме “Орлов мост“ за кратко днес, ще покажем и на медиите, и на гражданите, откъде да бъдат взети тези пари перо по перо от държавния бюджет, тъй като държавата е работодател на половин милион души“, казва той и допълва:

“Ще продължим в “Борисовата градина“, където цял ден наши експерти по различни направления, като трудово правни консултации и друг тип информиране и консултиране, ще бъдат налични. Гражданите на София и гостите на столицата ще могат цял ден да говорят с нашите експерти и да се консултират по теми, които ги интересуват“.

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) провежда синдикална акция

Ниското заплащане ли е основният проблем на работещите в България?

Според него подценяването на труда – в частния или в обществения сектор е основният проблем и п тази причина, 16 години по-късно, бидейки част от ЕС, ние сме на последно място и се отдалечаваме от Румъния, с която тръгнахме заедно. Според него идеята за това да се приближаваме към другите страни е нашият темп на ръст на доходите да бъде по-висок от техния, но в България това не се случва.

Той информира, че акцентът на днешната демонстрация са работещите в обществения сектор, тъй като частният сектор миналата година се е представил малко по-добре от гледна точка на ръст на заплатите, сравнено с инфлацията.

“Нека кажем нещо много важно, от две години се борим да компенсираме инфлацията, която се увеличи рекордно за последните 25 години, а не искаме нещо повече от това. Това е някаква програма минимум, да можем да си купим същото, което сме си могли преди една или две години, не е стъпка напред, а запазване на нивото. В момента се борим да не изостанем още“, казва той в ефира на “Нашият ден“. 

По думите на Костов прогнозираната инфлация за тази година в бюджета, който излезе миналата седмица, е около 10%.

“Програма минимум е ръст на доходите от 10% на абсолютно всички. Има редица недофинансирани сектори. Около 700-800 млн. лева се необходими за 10% ръст на доходите за 2023 г. за абсолютно всички, а вече където не е компенсирана назад инфлацията, по отделни министерства и ведомства, може би ще трябва и по-голям ръст, като се направят сметките“, казва още отй.

Профил на работещите бедни…

В предаването Любослав Костов подчертава, че има много дефиниции за това какво е “работещ беден“. И казва, че от КСНБ се прави “издръжка на живота“ на всеки три месеца, а всеки, който е под тази издръжка, като месечен доход в нетно изражение, е работещ беден. В България това са около 60% от хората.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цветан Димитров

Българските сирена – вкус и пробиотици, предавани през поколенията

Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..

обновено на 03.06.25 в 12:50

Учени от цял свят представиха в България иновации в медицината и фармацията

Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..

публикувано на 03.06.25 в 12:00
Доброслав Димитров

Изкуственият интелект и българското училище

Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...

публикувано на 03.06.25 в 10:27

Божана Апостолова – гласът, който не се предаде на тишината

На днешния 3 юни си спомняме с респект и тъга за Божана Апостолова – поетеса, писателка, издател и създател на издателството "Жанет 45". Тя бе една от личностите, които определяха посоката и духа на съвременната българска литература. Вчера тя напусна този свят, оставяйки ни с въпроса как ще продължим оттук нататък нейната битка – битката за..

обновено на 03.06.25 в 10:16