Гласовете на Джаз+ са хората зад инструментите, с които сме преживели много хубави моменти заедно. В началото на предаването това са тромпетистът Ерик Трюфа(з), гостувал ни и във Второ студио, и басистът Авишай Коен. Събрани са заедно заради филмовите теми в последните им продукции. Докато Ерик се връща към любими негови филми чрез тяхната музика, Авишай адаптира свои теми и пише нови за документален филм, излязъл наскоро.
Финалът е с няколко концертни записа на друг наш "кръстник" – Пако де Лусия от фестивала в Монтрьо, като на единия от тях съм имал привилегията да присъствам (1996). Интересното е, че няколко години по-рано най-известното му парче, изсвирено там, е кредитирано с друго име. Предполагам, че е заради продължилата допреди седмици съдебна битка за авторските права, отредила ги, без съмнение на Пако (наследниците на другия "претендент" всъщност само нотирал композициите на Пако, трябва да възстановят всичко получено неправомерно от тях).
С права за излъчване и в уебстраницата ни са композициите на френския челист Матийо Саглио, последен засега наш "кръстник", поканил в проекта си "Гласове" (АСТ) любимката на софийската публика на Джаzz+ концерти Сусана Бака. Какво ги свързва, както и това с другите му гости – в нарочното интервю, дадено ни преди дни.
- Мислех, че си слушал много Йо-Йо Ма с Боби Макферин и това те е подтикнало…
Не, не, всичко е в случайните срещи. "Херес-Тексас" постепенно напусна Валенсия и се впусна по света, така че с агрономството бях дотам, отдадох се на голямата си страст – музиката. Всичките ми последващи проекти са родени по същия начин, от случайни срещи с музиканти, вярвам, че винаги ще е така. Утре ако имам някоя интересна среща започвам да композирам и да работя по своя си начин.
- В който, струва ми се, винаги оставяш място за импровизациите?
Да, така си и представяхме "Херес-Тексас" с три сравнения: свободата на джаза, говорейки за импровизациите; силата на фламенкото – с неговите алегриас и елегантността на класиката.
- Помня от първите ви албуми няколко парчета, които започваха с твои солови партии. В началото на века това не бе много типично за фламенко-джаза. Но откривах и полъх на джаз-мюзет.
Всеки от нас носи своите влияния, моята звучност носи и това, че съм французин и бретонец. Имахме парче Келтско фанданго, което бе по моя композиция. Но свиря и музиката на колегите в групата. Например в NES музиката бе предимно моя, но текстовете бяха на певицата Несрин, която за пръв път записваше и представяше песните си. В последните два албума всичките композиции са мои.
- От 90-те вече се правеха опити в уърлд-джаза, ако започваше тогава кариерата си, пак ли би правил такъв тип фюжън, с който започваш в началото на този век?
Музиката винаги смесва жанрове, стилове, за нея няма невъзможни неща. Бибопът не е класически джаз, в средновековната музика също е имало влияние откъде са минавали музикантите. Сега нещата просто стават по-бързо, технологията ни позволява бързина.
- Не ти ли се струва, че живата среща е за предпочитане? Колко пъти си се срещал със Сусана Бака преди да я поканиш в албума си?
Николко, не я познавам, обожавам да я слушам и като написах едно парче бях сигурен, че искам тя да го изпее. Написах ѝ, тя се съгласи да го изпее, но поиска в замяна моето чело в последния ѝ албум, който тепърва ще излезе. Когато ми се обади за пръв път ми идеше да изкрещя от радост, никога няма да забравя този момент. Имах чувството, че се познаваме от цял живот. Искам да ми е баба!
- Като че ли пръв включваш челото във фламенкото?
Не знам със сигурност, но го ползвам понякога като фламенко-китара, не използвам лък. Не знам дали звучат като арабески, моите сола. Много естествено идва дуета с китара, възможностите на челото са много разнообразни – може да сири и като контрабас, и като цигулка. Гарсия-Фонс е извънземен в контрабаса, свири като на цигулка и като ме сравняваш с него ми правиш голяма чест.
- В последните години като че ли обръщаш повече внимание на гласовете?
"Херес-Тексас" също имаше глас, който ни гостува, но търсенето на гласа започна с Несрин, после поканих инструменталисти и вокалисти в последните ми два авторски албуми. Трябваше да решим дали продължаваме с Несрин или всеки да поеме по пътя си, беше трудно решение, но мисля, че стана по-добре така. Сега работя с двама души от предния албум, проблемът ми е с толкова гости как да свирим на живо. Затова пианото на Кристиан ще ми помогне, както пролича в концерта ни на фестивала в Сан Хавиер, където отново ни поканиха и ще мога да поканя няколко гости.
Не познавах повечето от гостите си предварително, нито Нилс Ландгрен, нито Нюен Ли, той бе сред първите, които ми потвърди. Страхотно е, че има такива музиканти в лейбъла, с който записвам, както и концертите, които ни направиха в Берлинската филхармония – с тях можеш да направиш всичко.
Радвам се, че откриваш мой стил, това е най-върховното постижение за един музикант, да го разпознаеш по звучността. Разбира се, да не се повтаряш – това е големия проблем.
- Мисля, че е по-лесно да не се повтаряш, като свириш и знаеш, че те гледат откъде изкарваш звука си.
Мисля, че с цялото развитие на техниката, никога няма да изчезне дуендето, което се предава в живото свирене. Тази магия не може да бъде изкопирана от машина. Аз съм музикант за свирене на живо. Без концерти няма да съм музикант.
- Ако ИИ ти измисли инструмент, ще свириш ли на него?
Ако не тежи – да, това ми е мечтата. Иначе мисля, че всичко, което се направи от ИИ ще се ограничава на техническо ниво. Магията на изкуството – за нея няма страшно да бъде постигната от ИИ. А иначе да имам инструмент, на който да си композирам, защо не?
Светът е музика, езиците са за да пеем. Всичко е свързано с историята на нещата – блусът се заражда на английски, фламенкото – на испански, но всичко е възможно. Не планирам нещата, завися от срещи, пътувания. Срам ме е, че не съм отговорен гражданин и следя само отдалеч новините. Но мисля, че музиката ми е да събира хората. Въпреки личните трудности в живота на всеки, включително на музиканта.
Нощта е млада само тук, четвъртък, 4 май, от 0:30.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg