68 филма, номинирани в над 30 категории, за 10 дни, които дават възможност на зрителите, при това напълно безплатно, да изживеят киното колективно, но да го преживеят самостоятелно – това предлага и тази година Националният фестивал на българското кино. Той започна на 1 май и ще продължи до 10-и с целодневни прожекции в Дома на киното.
Фестивалът възражда традициите на Съюза на българските филмови дейци, като връчва наградите "Васил Гендов", поставили началото на своята история още през 1975 година.
В неговите рамки се представя най-новото българско кино, създадено през изминалата една година, а най-добрите в гилдията за същото това време ще бъдат отличени в различни категории, базирани на професиите, част от процеса по създаване на един филм. За целта са заимствани практики от филмовите академии в света. Това превръща фестивала и самите награди в един истински празник на киното у нас.
Кръстен на основоположника на българското кино Васил Гендов, Националният филмов фестивал работи върху основните си цели – да заздрави връзката между филмовите произведения и тяхната публика, да популяризира постиженията на българското кино и да стимулира работата на филмовите дейци, а с това и филмопроизводство у нас, да повиши самочувствието на кинотворците ни и да им помогне да сверят часовниците си с тези на колегите си и разбира се, да привлече вниманието на зрителите, особено на младата публиката, към родното ни кино.
С богатата си програма, критериите си за добра българска кинематография, с възприемането на киното като кауза с високи цели и с авторитетното си жури, най-мащабният филмов форум у нас навлиза дълбоко в света на седмото изкуство, в който зрителят вижда своето отражение, това на човека до него, но и на цялото общество, от което е част.
Той ще отличи най-добрите филми в три конкурсни секции: игрално, документално и анимационно кино. Място сред постиженията намира и трудът на филмовите ни теоретици и критици. Предвидена е и специална награда за цялостно творчество.
Председатели на журитата са Ралица Петрова (игрално кино), Елдора Трайкова (документално кино) и Велислав Казаков (анимационно кино), а членове – известни режисьори, оператори, актьори, сценаристи, кинотеоретици и критици.
Двама от изявените представители на филмовата общност у нас, членове на журито за документално кино – Катерина Ламбринова, която миналата година беше и директор на фестивала, и режисьорът Тонислав Христов, чийто дебют в игралното кино "Добрият шофьор" има цели десет номинации за наградите на името на човека, заради когото днес изобщо можем да говорим за българско кино – Васил Гендов, гостуваха в "Какво се случва", за да обсъдят как се разви киноезикът ни в последната една година.
Според тях българското документално кино е на едно средно добро ниво, но има още какво да се желае, ако трябва да се прави сравнение с международните тенденции. Това не означава, че самото ниво е паднало, а че темите, които вълнуват българските кинотворци в жанра, и подходите, с които се разработват те, са различни от тези, които световната публика очаква да види на екрана.
Тонислав Христов е на мнение, че е нужда малко повече стамина в процеса, защото самото документално кино изисква повече внимание и отдаване за дълъг период от време. Това, разбира се, е свързано с финансирането на документалното кино у нас. От него до голяма степен зависи и международното разпространение на тези филми. Според Христов 80% от документалните киноразкази са или портрети, или исторически филми, които автоматично имат нулев успех извън границите на страната. Те обаче са необходими на българската публиката, за която се предназначени, и в една нормално функционираща киноиндустрия трябва да са финансирани от телевизиите. Филмите, предназначени за широк екран, би следвало да предлагат друг начин на разказване на истории и теми, свързани със съвременността, да бъдат финансирани от държавата и най-вече да достигнат до своята публика.
От своя страна Катерина Ламбринова смята, че основните посоки, в които работят българските документалисти, са две – едната е да осмислят българската история и обществените процеси, които оказват сериозно влияние върху начина, по който живеем днес, а другата – да обглеждат актуални социални явления с променлив успех. Независимо в коя тематична плоскост се насочат обаче и какъв подход за работа изберат, българските документални филми стоят леко старомодно на фона на кинообразността и киноизказа в съвременната документалистика. По нейни думи навярно е необходим по-широк контекст и поглед за случващото се навън и малко повече смелост.
В селекцията на Националния фестивал на българското кино откриваме общо 20 документални филма, като седем от тях са на жени режисьорки, а осем са дебютни. Именно участието на дебютантите Катерина Ламбринова и Тонислав Христов отличават като приятната изненада в конкурса, защото работата на младите режисьори се откроява с дух и емоция.
Сред филмите, които намират място в програмата на фестивала тази година, откриваме познати и някои вече отличени заглавия. В документалното кино например това са "Воев" на Биляна Кирилова и Неда Миланова, "Моралът е добро" на Веселин Таков, "Колите, с които нахлухме в капитализма" на Мисирков и Богданов и др. Сред игралните филми са "Шекспир като улично куче" на Валери Йорданов, "Майка" на Зорница София, дебютите "Ф1.618" на Тео Ушев, "Изкуството да падаш" на Орлин Милчев, "Анна" на Боримир Илков-Боно и "Добрият шофьор" на Тонислав Христов. При анимационното кино пък можем да отбележим "Меко казано" на Анри Кулев, "Флорентинска нощ" на Пенко и Сотир Гелеви, "Следа" на Аспарух Петров, "Война" на Димитър Димитров и "Обезличаване" на Спартак Йорданов. Фестивалът предлага и много и разнообразни късометражни филми.
Самите награди ще бъдат връчени на официална церемония в Националната опера и балет на 16 май.
Повече за фестивала можете да чуйте от Катерина Ламбринова и Тонислав Христов в звуковия файл. В него Христов разказва и за дебютния си игрален филм "Добрият шофьор" – за баланса между игралното и документалното в него, за работата с актьорите и натуршчиците, които са истинско предизвикателство за всеки режисьор, за специфичния подход към сценария и немалка част от диалозите и зададените теми във филма, за личния принос на замесените в историята, за смисъла на тежкия филм, който всъщност освобождава зрителя от тегобата, която носи в себе си, и му дава смисъл.
На 27 януари се навършва 1 година от смъртта на актьора Славчо Пеев. Спомняме си за него със записи от Архивния фонд на БНР. Светослав Пеев завършва актьорско майсторство през 1964 година. През годините Славчо Пеев, както го познаваме, играе в Драматичен театър – Добрич, в Сатиричния театър "Алеко Константинов", като до 1989 година е..
Харуки Мураками, един от най-четените съвременни писатели, спряган многократно като следващ носител на Нобеловата награда за литература навърши 76 години. След като вече две десетилетия прозата му живее и в превод на български език, и е превеждана и на над 50 други езици, и то не само от японски, до каква степен може да се твърди, че Мураками е..
Киното е необятен и най-вече визуален свят. Играе с всичките ни сетива, но без зрението, няма кино. Виновници да виждаме киното са операторите. И колкото зависи от режисьорите какво виждаме на екрана, толкова зависи и от оператора. Занаятът през окото на обектива, представен от младия оператор Александър Добрев, е равен на дисциплина и..
Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има..
Антикорупционният фонд ( АКФ) излезе с ново разследване , в което разкрива "скандални назначения на политически свързани лица в "Булгартрансгаз"...
Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg