Андре Жид е една от най-влиятелните фигури във френския литературен пейзаж в продължение на пет десетилетия. Това е човекът, за когото в прочутото си есе за живия Жид Жан-Пол Сартр казва, че няма френски мислител от началото на века, който да не е определил своето място по отношение на Жид.
В периода 1891-1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича "Трактати", макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика ("Трактат за Нарцис. Теория на символа"), размишлява за преходността на желанието ("Любовният опит, или трактат за напразното желание"), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник ("Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк"), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния интерес на родината; на честта и почтеността ("Филоктет, или трактат за трите вида нравственост"), рисува образа на богатия, всесилен властник, пожелал да притежава всичко на ближния си, дори бедността му ("Вирсавия"), а в "Завръщането на блудния син" се позовава на евангелската притча, за да разграничи поражението от покаянието.
"Какво прави Жид уникален? Съществува един термин във френското литературно поле – "Жидизъм", който не само отразява естетическото кредо на писателя, но и утвърждава определен начин на живот. Има два принципа в творчеството на Жид, които са много важни и го правят непреходен – от една страна, това е разглеждането на човека като същност, която винаги трябва да бъде тъждествена на себе си, и другият принцип – и на творчество, и на живот – това е откровеността. За Жид писането е убежище. Жид сякаш винаги пише за потомците и за вечността."
Чуйте разговора с Тодорка Минева и Калоян Праматаров, преводачи и издатели на двете книги – "Тезей" и "Трактати" – на лауреата на Нобеловата награда за литература Андре Жид.
Чуйте разговора от звуковия файл.
Преводът на Калоян Праматаров е реализиран с подкрепата на Национален фонд "Култура" по програма "Творчески стипендии 2022"
Снимка – изд. Сонм
Берлин, дворът на бившата Хамбургска гара, днес национална галерия за съвременно изкуство, вероятно слушателите ни са я чували като Хамбургер банхоф. Стотици са се събрали в градината и празнуват откриването на голямо арт събитие. Електронна музика, екстравагантни облекла, коктейл бар във фургон, мобилно студио на берлинското радио РББ, което излъчва..
Отзвук от фестивала "Златна роза" и какво да очакваме през новия филмов сезон у нас – коментар в "Нашият ден" на актрисата Мартина Апостолова , която беше и член на журито в конкурса за пълнометражен филм. "Българското кино е в застой" , заявява Апостолова, според която застоят е и в идеите, и в темите, и в стилистиката, и във визията...
БНР организира първите национални награди "Тийн Тайм", насочени към българските тийнейджъри – ученици от V до XII клас на възраст от 12 до 19 години включително. Наградите са инициатива на предаването "Тийн тайм" на програма "Христо Ботев" и се реализират с подкрепата на Регионалния Център София-ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно..
Ковашкият събор "Огън и искри Плевен" 2025 започва днес в град Плевен. Майстори ножари и ковачи от цялата страна ще представят уменията си до 28 септември в двора на Историческия музей в града. Повече за събитието разказва Кирил Митрашков, майстор ножар и ковач и председател на Гилдията на българските ножари и ковачи. Чуйте в звуковия файл:
По случай Европейския ден на езиците Институтът за български език към БАН участва в Панаир на езиците – на 27 септември от 10:30 ч. до 14 ч. в Градската градина пред Народния театър "Иван Вазов". Панаирът се организира от Главна дирекция "Писмени преводи" на Европейската комисия в партньорство с Института за български език "Проф. Любомир..
Международният литературен форум "Да разберем Балканите чрез литературата" започва днес и ще продължи до 28 септември в Хеликон, планината на Музите...
В галерията на СБХ се откри изложбата на Явора Петрова. Към нея е издадена и книга-албум с рисунки, бележки, стихотворения, мисли на художничката. Ето..
Оксана Желяпова е бесарабска българка, родена в Кишинев, Молдова. Майка й е молдовка, а баща й българин. Оксана е юрист, носителка е на титлата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
