Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Любомир Димитров:

Не е нужно в България да има център за белодробни трансплантации

Симптомите на пациентите с белодробна хипертония са много сходни с това, което усеща човек без кислороден апарат над 8000 м надморска височина

Д-р Любомир Димитров - началник на Отделението по детска кардиология в Националната кардиологична болница

Хората с белодрбона хипертония в България са едва няколкостотин и трябва да имат осигурени мобилни кислородни апарати, както и електрически колички за придвижване навън, за да водят активен начин на живот. Симптомите, които имат пациентите с белодробна хипертония, са много сходни с това, което усеща човек без кислороден апарат над 8000 м надморска височина. Една австралийска алпинистка го описва много кратко – "Имам чувството, че тялото ми се разпада".

"Истинската бройка на пациентите с белодробна хипертония никой не може да посочи точната цифра, защото в България няма регистър. Диагностицираме достатъчно често или със същата честота, както това се прави в Европа."

Това казва пред БНР д-р Любомир Димитров, началник на Отделение по детска кардиология в Националната кардиологична болница.

Белодробната хипертония е много разнородно заболяване. Това по-скоро е комплекс от симптоми. Много различни заболявания могат да бъдат причина за появата на "болестта на сините устни“. Това са сърдечни заболявания, заболявания на белия дроб, както и заболявания на съединителната тъкан. Всички те могат да доведат по повишено налягане в белодробната артерия.

"Генетичната предиспозиция е важен фактор. И това е сфера, в която през последните години се работи изключително много и за много заболявания е доказана, т. нар. "фамилност", която означава, че хора с определен генотип имат предразположение да развият това заболяване“, казва д-р Димитров.

Това най-често се отнася до заболяванията, които са в групата на първичната идиопатична белодробна хипертония.

Немският патолог Ернст фон Ромберг за първи път описва това рядко заболяване през 1891 г. По време на аутопсии той диагностицира това, което нарича "склероза на белодробни съдове".

"Изминали са много години, за да може белодробната хипертония да се диагностицира с клинични методи. И това на практика става най-добре в ерата, когато се появява ехокардиографията. Това са 60-те и 70-те години на миналия век", допълва кардиологът.

Ехокардиографията може да даде данни за повишеното налягане в белодробната артерия. Изключително важно е белодробната хипертония да се диагностицира навреме. Средното време в рамките на Европа е малко под три години. Всички, които се занимават с това заболяване, знаят, че колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-успешно е лечението.

Кислородни концентратори

Според д-р Любомир Димитров НЗОК трябва да има строги правила, по които да се отпускат кислородните апарати. Някой трябва да предостави всички критерии, а те са описани, защото белодробната хипертония е добре регламентирано заболяване. В европейските и световните гайдлайни за лечение на белодробна хипертония са описани всички стъпки и критерии за поставяне на диагнозата. Проблемът е в това, че Касата иска прогнозна бройка, а липсата на регистър препятства този процес.

"Всяко усилие, ставането от леглото, вдигането на ръката даже, изисква огромни физически усилия. Така се чувстват пациентите с белодробна хипертония. Това може да се промени благодарение на кислородните концентратори, особено на портативните, които пациентите могат да носят със себе си и да водят един нормален начин на живот", твърди д-р Димитров.

Белодробните трансплантации

"Ние не можем да излекуваме дефинитивно пациентите с белодробна хипертония, освен с белодробна трансплантация, но ние можем да подобрим тяхното качество и продължителността на техния живот", казва още д-р Димитров.

Той коментира, че що се отнася до трансплантациите, проблемът е много сериозен. Една група пациенти с белодробна хипертония са индикирани за трансплантация на бял дроб. Знаем, че в медицинските среди се спекулира с темата да се извършват белодробни трансплантации в България. 

"Една голяма страна като Германия, която има в пъти по-голямо население, има един трансплантационен център за бял дроб. Ние нямаме нужда от трансплантационен център за бял дроб. Нашите пациенти трябва да отиват в европейски центрове и там да се оперират. За да се случи това обаче, ние трябва да сме активна страна в процеса на осигуряване на донори", посочва д-р Димитров.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл. 


По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Райна Манджукова, Нина Цанева и Милен Митев

Заедно в подкрепа на българските културни дейци зад граница

Днес в 14 ч. в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) ще се проведе учредително събрание на Асоциацията на българските културни сдружения в чужбина. Инициативата ще обедини усилията на българските културни организации по света и ще създаде платформа за по-ефективна връзка между институциите. От 22 до 25 юли във..

публикувано на 29.07.25 в 09:35

Хармония чрез храна: практическо въведение в Аюрведа

Днес Регионална библиотека "Пейо Яворов" в Бургас ще бъде домакин на вдъхновяваща и практична среща с древната мъдрост на Индия. Темата е как храната може да се превърне в най-мощното ни лекарство. Поводът – безплатна лекция на един от водещите преподаватели по Аюрведа в България – Юрий Ковачев. Началото е в 19:00 ч., а входът е свободен...

публикувано на 29.07.25 в 09:27

Космосът говори: Слушаме ли правилно?

Ratio отправя покана за събитието "Космосът е голям и живот дебне отвсякъде", посветено на търсенето на живот извън Земята, което ще се проведе днес в София. На сцената ще излязат двама изключителни експерти, които ще представят различни перспективи по темата. Това са д-р Веселин Костов – астроном и изследовател от NASA, и Петър Ефтимов – биолог и..

публикувано на 29.07.25 в 09:17
Стела Николова и Доналд Байфийлд

Един растителен ресторант

Стела Николова учи Сценични изкуство в Щатите, откъдето се връща преди няколко години заедно със съпруга си Доналд Байфийлд. В София двамата създават ресторант за веганска храна, който бързо се разраства. Какви са ползите от храненето с растителни продукти, как веганското меню снабдява човешкия организъм с протеини и как се изработват рецептите..

публикувано на 29.07.25 в 08:35
Владимир Митев

Владимир Митев за ситуацията в Близкия изток

Владимир Митев е репортер в Румънска редакция на радио "България". Говори свободно румънски език. Отделно от това е завършил "Иранистика" в СУ "Св. Климент Охридски" и създател също на блога "Персийският мост на приятелството". Участник в много и различни международни проекти. Блогът "Персийският мост на приятелството" набра доста популярност по..

публикувано на 28.07.25 в 15:25