Хората с белодрбона хипертония в България са едва няколкостотин и трябва да имат осигурени мобилни кислородни апарати, както и електрически колички за придвижване навън, за да водят активен начин на живот. Симптомите, които имат пациентите с белодробна хипертония, са много сходни с това, което усеща човек без кислороден апарат над 8000 м надморска височина. Една австралийска алпинистка го описва много кратко – "Имам чувството, че тялото ми се разпада".
"Истинската бройка на пациентите с белодробна хипертония никой не може да посочи точната цифра, защото в България няма регистър. Диагностицираме достатъчно често или със същата честота, както това се прави в Европа."
Това казва пред БНР д-р Любомир Димитров, началник на Отделение по детска кардиология в Националната кардиологична болница.
Белодробната хипертония е много разнородно заболяване. Това по-скоро е комплекс от симптоми. Много различни заболявания могат да бъдат причина за появата на "болестта на сините устни“. Това са сърдечни заболявания, заболявания на белия дроб, както и заболявания на съединителната тъкан. Всички те могат да доведат по повишено налягане в белодробната артерия.
"Генетичната предиспозиция е важен фактор. И това е сфера, в която през последните години се работи изключително много и за много заболявания е доказана, т. нар. "фамилност", която означава, че хора с определен генотип имат предразположение да развият това заболяване“, казва д-р Димитров.
Това най-често се отнася до заболяванията, които са в групата на първичната идиопатична белодробна хипертония.
Немският патолог Ернст фон Ромберг за първи път описва това рядко заболяване през 1891 г. По време на аутопсии той диагностицира това, което нарича "склероза на белодробни съдове".
"Изминали са много години, за да може белодробната хипертония да се диагностицира с клинични методи. И това на практика става най-добре в ерата, когато се появява ехокардиографията. Това са 60-те и 70-те години на миналия век", допълва кардиологът.
Ехокардиографията може да даде данни за повишеното налягане в белодробната артерия. Изключително важно е белодробната хипертония да се диагностицира навреме. Средното време в рамките на Европа е малко под три години. Всички, които се занимават с това заболяване, знаят, че колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-успешно е лечението.
Кислородни концентратори
Според д-р Любомир Димитров НЗОК трябва да има строги правила, по които да се отпускат кислородните апарати. Някой трябва да предостави всички критерии, а те са описани, защото белодробната хипертония е добре регламентирано заболяване. В европейските и световните гайдлайни за лечение на белодробна хипертония са описани всички стъпки и критерии за поставяне на диагнозата. Проблемът е в това, че Касата иска прогнозна бройка, а липсата на регистър препятства този процес.
"Всяко усилие, ставането от леглото, вдигането на ръката даже, изисква огромни физически усилия. Така се чувстват пациентите с белодробна хипертония. Това може да се промени благодарение на кислородните концентратори, особено на портативните, които пациентите могат да носят със себе си и да водят един нормален начин на живот", твърди д-р Димитров.
Белодробните трансплантации"Ние не можем да излекуваме дефинитивно пациентите с белодробна хипертония, освен с белодробна трансплантация, но ние можем да подобрим тяхното качество и продължителността на техния живот", казва още д-р Димитров.
Той коментира, че що се отнася до трансплантациите, проблемът е много сериозен. Една група пациенти с белодробна хипертония са индикирани за трансплантация на бял дроб. Знаем, че в медицинските среди се спекулира с темата да се извършват белодробни трансплантации в България.
"Една голяма страна като Германия, която има в пъти по-голямо население, има един трансплантационен център за бял дроб. Ние нямаме нужда от трансплантационен център за бял дроб. Нашите пациенти трябва да отиват в европейски центрове и там да се оперират. За да се случи това обаче, ние трябва да сме активна страна в процеса на осигуряване на донори", посочва д-р Димитров.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Какво е важно да съдържа договорът за наем на недвижим имот? Следва ли договорът да е в писмена форма и защо? Как се разваля договор за наем при неизпълнение на уговореното в него? Как да накараме наемателя да напусне? Как да потърсим отговорност от наемателя за нанесените вреди на имота и неплатени сметки и наемни вноски? Дължи ли се заплащане..
Преди дни, без предупреждениe, без обяснения и без право на каквото и да било обжалване, беше свалена страницата на "Българските елфи" от Фейсбук. Никола Тулечки , лингвист, експерт по данни в "Онтотекст", един от основателите на Сдружение "Данни за добро", коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" по програма "Христо..
Има ли почва у нас за обективна разследваща журналистика? Къде е истината и къде лъжата? Кой всъщност е оригиналът? В предаването "Законът и Темида" представяме книгата "НЕвярно с оригинала" на журналиста Еми Мариянска . "Ориентацията ми към журналистическата професия е продиктувана може би от желанието ми за изразя някакво мнение и това мнение да..
В "Нашият ден" се отправяме на далечно пътуване до Китай, където Наталия Маева , завеждащ редакция "Новини, образование и култура" на програма "Христо Ботев", наскоро посети семинар, посветен на иновативното развитие на науката, културата и технологиите. Събитието беше организирано от Централната академия по култура и туризъм на Китай и..
Вече 13 години Българското национално радио – Бургас развива своята дейност и е неизменна част от медийния и културен живот на Южното Черноморие. Рожденият ден на регионалната радиостанция беше отбелязан със специално събитие – изложба на картини с кауза, под надслов "Магията на пленерната живопис – морето ". Изложба на картини с кауза и на ретро..
Преди дни, без предупреждениe, без обяснения и без право на каквото и да било обжалване, беше свалена страницата на "Българските елфи" от..
Програма "Творческа Европа МЕДИА", която от 1991 година насам подкрепя и финансира филмовата индустрия, заема едно от най-важните места в целия..
В документална фотографска изложба за първи път могат да се видят потресаващи кадри от изселването на българските турци от родината им от 1969 и от 1989..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
