Романът "Хагабула" на Тодор П. Тодоров получи Националната награда за български роман на годината на Националния дарителски фонд "13 века България".
"Изненадата идва от това, че той не се занимава с българския хронотоп, с темата за българското, която някак задължително трябва да присъства в българската литература. Стори ми се много смело решение от страна на журито да избере моя роман, който все пак се занимава с теми, които са свързани в исторически план с Ернан Кортес, ацтеките и онези времена. И в едно по-друго измерение третира и проблеми, които са с по-философско естество."
Това казва в интервю за БНР доц. д-р Тодор Тодоров, преподавател във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" в своето друго амплоа, това на писателя Тодор П. Тодоров.
Книгата може да се чете от широк спектър от хора, тъй като тя е книга с няколко пласта. Някои я възприемат като приключенски роман, а други – като някаква сюрреалистична в стила на магическия стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже.
"Романът е привидно историческо приключенски и всъщност разглежда и теми, които в голяма степен са актуални днес, които са свързани със съдбата на нашия западен свят и на другите светове извън него. С това, което се случва с природата и отношението към нея и въобще към тези първични енергии на живота, които сякаш сме забравили“, посочва доц. Тодоров.
Наградата
"Разбира се, едно е признанието на публиката, на читателите, на всички, които харесват книгата. Друго измерение има оценката на професионалното жури, които са академични хора, които се занимават с изследване, с познаване и разбиране на литературата. Така че това е изключително висока и скъпа за мен оценка", казва доц. Тодоров.
Аудио книгите
"Възможно е "Хагабула“ да зазвучи. Това предстои, възможно е да помислим за аудиокнига. Тъй като нараства за съжаление тази публика, която няма достатъчно време да чете. Много хора се обръщат към аудиокнигите", допълва писателят.
Темите и абсурдите в живота
"Това е прозрение, че това, което виждаме, не е съвсем истинско, че има един фарс. Има един фалш в тези неща. Може би това е спасително, защото човек не бива да се отнася прекалено сериозно към всичко. Трябва да си даваме сметка, че нещата са условни", казва още доц. Тодоров.
Той допълва, че не бива да ставаме лесна плячка на злободневни интриги. Забравихме, че светът е доста по-сложен, от колкото ни изглежда. Няма нищо лошо да живеем с някакви утопии, но нашето поколение живее във време, когато те са развенчани и ние сме загубили наивността, която са имали предишните поколения.
Посланието"Да се радваме на това, което имаме. На живота, който е нещо много странно и най-абсурдното нещо. Но в същото време той е най-чудното, най-фантастичното, той е като някакъв сън. Нещо, за което ние не си даваме сметка, тъй като във всекидневието изгубваме това усещане за чудо", споделя доц. Тодоров.
"Паралакс акция. Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме? И защо няма да се върнем там, откъдето сме." – с този надслов и с повод трийсетгодишнината на ИСИ – София, институтът готви серия от събития в следващите месеци.Те включват три групови изложби на членовете на Института, а първата от тях, озаглавена "Помним ли това, което сме забравили?" отвори..
В предаването "Нашият ден" и рубриката "Разговорът" слушателите имаха възможността да се срещнат с маестро Пламен Карталов – режисьор, визионер и дългогодишен ръководител на Софийската опера и балет. Повод за разговора бе предстоящият летен сезон, както и провеждането на Вагнеровия фестивал, който се утвърди като културен акцент в програмата на операта...
Четвъртото издание на "Изкуство с увреждания" – изложбата "От Фридо Кало до Стиви Уондър" ще бъде открита на 20 юни в галерия "Куб" на Топлоцентрала. Каузата и изпълнението са на визуалната артистка Полина Герасимова, която се бори за изкуството да няма граници на достъп. Четири интерактивни инсталации ще предоставят документални разкази за 11..
Днес в Художествената галерия на Историческия музей в Балчик от 17:30 часа се открива изложбата ''Пресечни точки''. Тя може да бъде разгледана до 27 юни 2025 г. С авторите ѝ – художниците Юлиана Текова, Мими Добрева и Гълъб Гълъбов – разговаря редакторът Ани Маринова. Защо са избрали Балчик и какво е общото между тримата автори чуйте в звуковия..
"Текст и изображение" е издание, което съдържа доклади от интердисциплинарна конференция, организирана от Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" през 2023 година. Годината е избрана неслучайно, защото тя е знакова за НАТФИЗ. През нея се отбеляза 75 години от създаването на Академията и 70 години от основаването..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
Пробив за българската палеонтология. Учени откриха фосили на мозазавър. Разкопките са от района на Стара планина. На този фон, само че край Трън –по време..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg