Представете си, че живеем в свят, в който бързоразвиващите се технологии не говорят за затриване на човека и неговите качества, умения и талант, а дори и недостатъци. В който колите не преминават със скорост, непосилна да разграничим с просто око автомобила от вятъра, и не оставят на място хора, които имат правото да го живеят тоя живот. Свят, в който облечеш ли костюм и малко власт, това не означава автоматично, че си над държавата и хората в нея. В който невинаги сме разединени, недоверчиви, мнителни, огорчени, оскотели, изморени от емоциите, чувствата, другите, от нас самите и живота като цяло.
И сега, като сте си го представили това, добавете още нещо в този почти идеален свят: култура, която зачитаме, и масовизация не просто на нужните ни, за да живеем продукти, пък и на онези, които ни правят да изглеждаме готини и заможни – а на културния и образователен продукт. Визуализирате ли го вече?
В интерес на истината откъм идеи това е напълно възможно, защото има хора, които вече са се осмелили да си помечтаят и да дръзнат да сбъднат мечтата. Вместо ваучери за храна и карти за спорт те искат да наложат карта за култура, която да предлага отстъпки именно при посещения на обекти, които развиват дейност в областта на образованието, културата и изкуствата. И ако това не е богата социална придобивка, значи ни е бедна фантазията.
Картата се казва "Знание+" и се базира изцяло на b2b модел, или казано с други думи – карта от българските работодатели за техните служители. Тя цели да подобри културните ни навици, като всеки неин притежател получава отстъпка, при това за двама, при посещение на някои от най-популярните театри, музеи, кина, книжарници, центрове за обучения и творчески занимания в София, а и не само. Създателите на картата – петима млади мъже от сдружение "Българска история“: Марио Мишев, Иван Кънчев, Любомир Благов, Йордан Русев и Александър Македонски – се стремят тя да достигне до всеки един областен град в България.
Когато годината е 2023 и е налице терминът "икономика на знанието“, предизвикателствата пред пазара на труда ще изискват от нас културно-образователно обогатяване, смята един от основателите на въпросната карта – Марио Мишев, който в "Какво се случва“ обясни каква необходимост имаме от достъп до култура.
"Знание+" – каза той – не разрешава някакъв чутовен проблем, не дава никаква панацея, но допринася за това хората да обърнат внимание на темата за личностното и професионално развитие, защото, от една страна – очевидно е културата какви ползи носи. Интелигентният човек знае – те не са материални, не са директни, те се трупат във времето. От другата страна, има и определени, т.нар. "soft skills" или "меки умения“, които чрез картата могат да бъдат набавени. Да не говорим и за чисто практичните умения, като езици и допълнителна професионална квалификация. Т.е. "Знание+" действително е един лост, с който човек може да се развива.“
Картата е първата социална придобивка у нас, чийто фокус е насочен към знанието, културата и изкуствата. Тя служи като мост между бизнеса и различните образователни и културни институции в България. Издава се на физически носител, но може да се управлява както от профила на потребителя в сайта, така и да се използва в съответните физически обекти. Сдружение "Българския история" вече разработват и мобилно приложение.
До момента над 60 организации в сферата на културата и образованието са станали част от портфолиото на "Знание+". Сред тях са Театър "Българска армия“, Театър "Възраждане“, Политехническият музей, Природонаучният музей, Националната опера и балет. Има и много онлайн обекти – магазини и академии.
Подробностите чуйте от Марио Мишев в звуковия файл.
По традиция началото на празненството бе дадено в четири часа сутринта, когато светлините в старата част на града бяха изключени, а улиците осветени от декоративните фенери на маскирани музиканти. Фенерите са изрисувани с лицата на политици или социални теми, които са вълнували хората през изминалата година, съобщава Swissinfo . Карнавалът е част от..
Двудневна поетична битка започва в кипърската столица Никозия. Днес и утре тя е сцена на 8-ото национално състезание от Международния поетичен шлем /Cyprus International Poetry Slam/. В най-голямото и впечатляващо поетично шоу за годината се състезават 12 автори от Кипър и шестима представители на други страни. В първата вечер своите..
Разговор с д-р Венеса Начева и д-р Кристиян Янев – асистенти в катедра "Славянски литератури" на Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски"за жените в съвременната полска литература. Кои са първите предвестнички? Колко застъпено е т.нар. женско писане в полския литературен контекст? Какво вълнува полските авторки и в..
Изневярата на Росинант или пътните сръбски неволи на оръженосците Антон Митов и Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев" на БНР, които придружават самия Дон Кихот – актьора Руси Чанев, до Братислава и Виена, където в българските културни центрове и училища бе представен новия прочит на романа на Иван Вазов "Под игото". Как учениците от..
Културен код "Мръсно" задаваме в това издание на "Terra Култура" заедно с визуалния артист и фотограф Боряна Пандова . Нейната нова изложба е част от дългогодишния цикъл "Обекти на невниманието" и предстои да бъде открита на 11 март (вторник) в столичната галерия "Синтезис" , където ще остане до 6 май. Куратор е Надежда Павлова. "Удобно е..
На 28 февруари 1947 година е роден яркият български поет Янаки Пртров, известен на децата като Чичо Чичопей. От три години се провежда Национален..
Отиваме в града на липите, където днес отбелязват Световния ден на социалната работа с празничен концерт в Държавната опера – Стара Загора. На..
Радослав Свирецов е пейзажен фотограф и архитект. Казва, че постоянно предизвиква себе си, за да открие скритите красоти на природата и градската среда...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg