Илияна Йотова: Векове по-късно Панагюрското съкровище отново играе своята дипломатическа роля

От 4 май до 13 август в Британския музей в Лондон гостува Панагюрското златно съкровище. То е част от тематичната изложба под надслов "Лукс и власт: От Персия до Гърция". Кураторът на изложбата доктор Джейми Фрейзър заяви за по-рано за БНР, че Пангюрското съкровище несъмнено е звездата на тази експозиция.

Панагюрското съкровище вече е било гост на Британския музей през далечната 1976 година.

Изложбата се състои от предмети на лукса от Афганистан до Италия. Потапя посетителите дълбоко в един период, когато Персийската империя на древен Иран се сблъсква с градовете на Гърция, преди Гърция, а след това и Персия да паднат под властта на Филип Втори и неговия син Александър Велики.

“След толкова века от създаване си Панагюрското съкровище отново играе своята дипломатическа роля“.

Това каза в интервю за БНР вицепрезидентът Илияна Йотова.  Тя и министърът на културата Найден Тодоров бяха първите официални гости, които разгледаха изложбата. Придружаваше ги българският посланик Марин Райков. Вицепрезидентът Йотова откри самата изложба.

• "Лукс и власт: От Персия до Гърция". Панагюрското съкровище е звездата в изложба на Британския музей

“Понякога включването в изложба в Британския музей наистина изисква години. Този път нещата се развиха много бързо. Дължим това на двама човека. На нашия посланик в Лондон и най-вече на колегите ни от Националния исторически музей. Съкровището стана част от друга голяма изложба, която се казва “Лукс и власт“. От персийския период, от античния гръцки период и от античния период по нашите земи, са събрани възможно най-луксозните предмети. Те са били част от покъщнината на заможни хора, на хора с власт, но често пъти са служили за дарове, когато дипломацията или войните не са били достатъчни, златните дарове са били това, което е било като залог или демонстрация на ангажимента за определено решение“, казва тя.

Според нея в изложбата могат да се видят сходствата в различните периоди по начина на изобразяване, по металите, които са използвани, но безспорно “перлата“, най-голямото съкровище, е това от Панагюрище.

По нейните думи ние сме в огромен дълг към собствената си духовност,  култура и дългата и богата българска история. България е единствената страна в рамките на ЕС, която няма свой български културен институт. “Много отдавна смятам, че трябва да създадем такъв. В много случаи “нежната дипломация“ е много по-ефикасна от регулярната - през посолства, външни министри и позиции на държави в различни формати и т.н.“, посочва Йотова в интервюто.

Според нея това няма да бъде поредната административна институция, “това е онази България, която показва своето лице през културата и през духовността“. Вицепрезидентът припомня, че България е единствената страна, която има празник на буквите, “празник на своята духовност, култура и писменост“.

В предаването тя посочва още, че и сега имаме български културни дружества навън, но счита, че това не е достатъчно, “защото са на парче и изцяло на доброволен принцип“. И подчертава, че втората важна функция на един такъв културен институт ще бъде и “работа с нашите общности зад граница“.

“Тези български институти, които са навън, ще се занимават и с това да изследват онова българско изкуство, което се създава извън територията на страната“, казва тя.

• В чужбина са останали едва 39 лектората по български език

Относно ролята на лекторатите по български език в чуждите университети и тази на международния форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“ вицепрезидентът коментира: 

“През последните 30 години ние определено бележим регрес, отстъпление от позициите, които сме имали. И като център за изучаване на античния свят, и като център по Старобългаристика и Славистика, и като център, който събираше едни огромен научен потенциал от учени от целия свят, чиито научни занимания са свързани с изследване на старата българска и славянска литература и изкуство. Това са най-големите, най-искрените и най-сериозните посланици на българската култура и на България. От това беше продиктувано и желанието ми да ги съберем и успяхме. С помощта на Центъра "Проф. Иван Дуйчев", с помощта на колегите от БАН и с помощта на много университети в България . Имаме амбицията този форум да действа на всеки две години“, казва тя в ефира на “Нашият ден“.

Илияна Йотова посочва, че от 240 лектората по български език сме слезли на под 40, като някои от тях съвсем условно са такива, защото се преподава само български език и основно се подготвят преводачи. “Не това е замисълът на лекторатите по български език, литература и култура, а точно да говорят за тази древна цивилизация и за световния принос в духовността на човечеството, който има нашата страна“, заявява тя.

В интервюто Йотова открои и една “опасна тенденция“. Там, където “България се оттегля от своите лекторати във водещи европейски и световни университети, се наместват македонски професори, за да преподават македонски език“.

В края на разговора тя заяви също, че “изхвърляме прекалено много човешка енергия в конфликти и войни, в посоки, които не носят нищо добро за тези, които идват след нас. Във всяка една епоха човечеството създава своя продукт, не ми се иска обаче този продукт да бъде изкуственият интелект, който да замени човека изцяло“.

Според нея ще останат написаните страници, колкото и “днес да сме в света на социалните мрежи, на интернет, на виртуалното, продължавам да смятам, че хартията, камъка, желязото и бронзът са онези неща,  които след векове ще говорят за духа на нашата епоха“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.