Трилиони долари бяха дадени за съживяване на икономиките след Covid -19 и за зелено бъдеще, но дали тези разходи наистина работят за постигането на оптимистичните цели. Отговорност на медиите е да гарантират, че мерките за зелено възстановяване и справедлив преход са прозрачни и приобщаващи, както и че те са насочени към най-уязвимите в различните държави.
Международната организация на труда определя справедливия преход така:
"Екологизиране на икономиката по начин, възможно най-справедлив и приобщаващ за всички заинтересовани страни, създавайки възможности за достоен труд и като не изоставя никого."
Справедливият преход е отговорност не само на политиците, в него трябва активно да участват и местните власти, бизнес инвеститорите, както и всички служители и работници, заети в енергийните сектори. Всички професии в света трябва да станат зелени.
24 милиона нови работни позиции ще бъдат създадени до 2030 г. благодарение на Справедливия преход. Това предвижда Международната организация по труда.
В Стокхолм, Швеция се проведе международен семинар за журналисти на тема: "Екологично възстановяване и справедлив преход", организиран от "Мрежа за журналистика за Земята" (EJN) на Internews.

В обучението участваха журналисти от: Аржентина, Еквадор, Йордания, Кения, Индонезия, Малайзия, Франция, Италия, Хърватия, Сърбия и България, избрани чрез оспорван конкурс. Целта на обучението беше те да подобрят разбирането си за зеленото възстановяване след пандемията и справедливия енергиен преход, да научат някои добри практики, както и да укрепят уменията си за медийно отразяване на тези теми.

Швеция е една от най-зелените страни в света. За съжаление, обаче, заради новото правителство, което се сформира след последните избори през септември миналата година, политическата ситуация е сменена. Управляващата коалиция не поставя като свой приоритет зелената кауза. Дори настоява за по-голям дял на атомната енергия в енергийния микс на страната. Тъжно е и, че най-младото поколения – учениците и тийнейджърите, вече не се вълнуват от това дали да рециклират боклуците. Това остава грижа на по-възрастните поколения в страната. Швеция е толкова добър пример за рециклиране на боклук, че Норвегия им изпраща част от своя боклук, за да бъде рециклиран тук, от друга страна пък само 13% от пластмасата, която Швеция рециклира, влиза обратно в производството на нова пластмаса.

На снимката: Всеки петък пред Парламента в Стокхолм са активистите от "Петъци за климат" (https://fridaysforfuture.org/). FridaysForFuture е международно младежко движение, започнало през август 2018 г. 15-годишната тогава Грета Тунберг и нейни съученици седнаха пред шведския парламент и всеки учебен ден в продължение на три седмици протестираха срещу липсата на действия по отношение на климатичната криза. Оттогава движението не спира протестите из целия свят. На 19 май Грета и младежите бяха пред Шведския парламент.
Технология, с която участниците в семинара бяхме запознати е така нареченото геоинженерство – улавянето на въглерод от въздуха. За съжаление то не може да се постигне 100%. Това, което правят в Стокхолм е да улавят 0.8 мегатона въглероден диоксид годишно. Там използват устойчива биомаса - остатъци от дърводобива, които остават след производството на мебели, хартия и други неща от дърво. Устойчивата биомаса се използва, за осигуряване на електричество, отопление и охлаждане на Стокхолм.

Журналистическият семинар включи работа с медийни обучители и тематични експерти на EJN, запознаване с устойчивите практики, а също и среща с Аслак Палтто, който е Саами (Сами е единственият народ, признат за коренно население в Европа). Той живее в една от най-северните части на Финландия, работи като журналист и отглежда северни елени.
Очаквайте в "Зелени минути" моите интервюта с: Аслак Палтто, Джеймс Фан – изпълнителен директор на https://earthjournalism.net/, Фермин Кууп – от Буенос Айрес, журналист в https://www.zmescience.com/ и https://dialogochino.net/en/ и други.
Тази публикация е осъществена с подкрепата на EJN на Internews.

Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg