На 31 май 1993 г. българското правителство приема "Постановление за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина", известно като 103-то постановление на МС. За повечето от нас това не говори много, но за десетки хиляди наши сънародници извън границите ни и за техните семейства то е онази магическа формула, която им позволява да учат в български средни и висши училища, да изкарат квалификационни курсове, преподавателски и ученически езикови практики, да видят с очите си онази бленувана прародина, за която са слушали семейни разкази. За много от тях това открива пътя към България, където се установяват, създават семейства, работят.
По оценка на запознати, този акт на българската държава е най-резултатната стъпка в политиката ни към българите в чужбина. Само за 2022 година приетите студенти по ПМС 103 са 1447, също 17 докторанти и 8 специализанти.
Изключителна заслуга за приемането, отстояването и усъвършенстването на документа има Културно-просветното дружество за връзка с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" и, както винаги става у нас, няколко искрено, истински и всеотдайно ангажирани с каузата личности. Благодарение на тяхната настойчивост и подкрепата от граждански организации и обществени фигури Постановлението вижда бял свят и продължава да върши своята работа въпреки спънките и недомислиците от бюрократично естество, които нерядко създават критични ситуации, нарушавайки правата на сънародниците ни в чужбина.
Трите десетилетия успешно функциониране доказват жизнеността на документа, който позволява на десетки хиляди българи по света да учат в България, да развиват езика и културата си, да имат свои културни, просветни и научни кадри.
Никола Караиванов е член на дружество "Родолюбец" и негов председател за определен период, преподавател по история в Болградската гимназия в Украйна от 1998 до 2002 г., в Института за преквалификация на кадрите в Габрово и Централния институт за усъвършенстване на учителите в София, автор е на многобройни научни статии и учебници и на книгата "Георги Раковски и българите от Бесарабия и Одеса", инициатор и двигател е на много сложната и неуредена дейност по приемането на българи учители от чужбина в квалификационни курсове у нас още преди ПМС 103.
В предаването "За думите" той разказва за възможностите, които дава документът на вече второ поколение наши сънародници от чужбина и апелира за решаване на проблема със стипендиите на студентите. В момента те са фиксирани на 240 лв., което поставя младежите, особено от засегнатите от войната в Украйна райони, в особено критична ситуация. Без подкрепа от семействата си, без опит и контакти в страната ни, те "оцеляват" единствено благодарение на доброволчески акции за набиране на средства, организирани от запознати и ангажирани със съдбата им граждани.
Една от сънародничките ни от Украйна, която именно по103-то постановление завършва висше образование, специализация и докторантура у нас, е Олга Водинчар, родена в с. Чийший (днес Городнее),Болградски район, Одеска област. Тя е преподавателка в българско неделно училище в Одеса и в неделно училище към православен храм. В момента Олга прави проучване за един социо-културен феномен в живота на българите от някои бесарабски села, опит за етноложко изследване, което представи в Института по етнология и фолклористика с музей на БАН.
Чуйте в звуковите файлове.
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg