Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

С името на Ботев

147 години от трагичната гибел на поета

Снимка: Ани Петрова

Всяко поколение има своя Ботев. Това е така, защото универсалните истини се четат различно от всяко поколение. 

Денят 2-ри юни се свързва с няколко точки върху картата на България, които непременно са важни за отбелязването на паметта на Ботев и падналите за свободата и независимостта на отечеството. Враца, Калофер, Ботевград.

Как възприемаме света на големите български национални герои? Иконизирането на поета Христо Ботев някак ни отдалечава от вероятността да повярваме, че и ние днес – такива, каквито сме – можем да се борим за своите права, за своята свобода – лична, гражданска, национална – и за своята независимост. Книжовно-документалното наследство на Христо Ботев е един начин да се покаже, че той е реална личност – българските герои са истински, а не само паметници в нашата памет.

Д-р Бояна Минчева от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" разказва повече за изданието "Документи, извори, истини. Книжовно-документално наследство на Христо Ботев".

"Обикновено най-непознати са тези, които народът ни е превърнал в легенда. Повтаряме едни и същи истини, научни заключения, изследователски резултати. Но тези информации се нуждаят от преосмисляне, от друг начин на поднасяне, от нов поглед, ново съчетаване, ново осмисляне, достъпно до съвременния млад човек и неговото съзнание. Има и друго – когато се прави изложба, се обикновено подхожда класически. Елементът на предпоставеност, т.нар. "композиционен план" предполага предварително изграждане на разказ, който после ще бъде подкрепен от изворов материал и документи. В това нашата изложба е нова, защото тръгнахме в обратния ред. Заехме се с амбициозната задача да предложим иновативен модел за достъп до книжовно-документалното наследство, свързано с Христо Ботев във фондовете на Националната библиотека."

Чуйте подробности от звуковия файл.

В Калофер се отбелязва поклонението на поета и бореца за свобода Христо Ботев по повод неговата кончина, а също и приключва походът "Козлодуй – Околчица". Там се намира и най-високият връх на Стара планина – връх Ботев - 2376 м.
Директорът на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов е в Калофер:

"Преди да бъде наречен Ботев, този връх се е казвал Юмрук чал (старото турско име). Аз пристигнах в Калофер и се връщам с една изключително интересна история за програма "Христо Ботев". При всичките тези тържества, официални гости, които са дежурно всяка година, на този ден пред мемориала, аз се запознах с един човек – офицера от резерва полк. Ненко Чернооков, който е бил ръководител на строителното отделение на трудови войски, построило мемориала през 1986 г. Скулптор на монумента е проф. Димитър Даскалов, чиито тленни останки са в края на мемориала."

Чуйте целия разговор от звуковия файл.

Паметникът на Ботев в Ботевград, излят от бронз през 1966 г., е мястото, където всяка година на 2 юни се поднасят венци от гражзаните – това е част от ДНК на родените в Ботевград. 

Боряна Нешкова – директор на читалище "Христо Ботев" в Ботевград, наследствен музикант и педагог, разказва повече в "Артефир":

"Празникът започна още от вчера, а днес сме в очакването на поставянето на последната точка в честванията на Ботев – отбелязването на трагичната дата 2 юни. А иначе вчера бяха поднесени цветя на паметника, ученици прочетоха стихове и участваха в инициативата с Общината – цикъл от събития, завършващи в днешния ден. 

Чуйте повече от звуковия файл.

Поетесата преводач и публицист Надя Попова, главен редактор на "Словото днес", разказва в "Артефир" за новия брой, посветен на Христо Ботев.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимка – Ани Петрова, БНР, Национална библиотека, БГНЕС,  читалище "Христо Ботев" в Ботевград

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лекции за българско изкуство в ново квартално пространство

"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..

публикувано на 16.02.25 в 12:15

Философската поезия на Цочо Бояджиев в спектакъл на "Сфумато"

Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..

публикувано на 16.02.25 в 08:45

Обявиха победителите в VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем"

Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..

публикувано на 15.02.25 в 09:45

Ана Андреу Бакеро: Беше трудно, но важно да намеря баланса между емоции и историческа реалност

"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..

публикувано на 14.02.25 в 16:35

Даниел Келман за изплъзващите се послания на историческото

Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм.  Пабст остава спорна фигура и до днес..

публикувано на 14.02.25 в 16:25