Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво представлява дактилоскопската експертиза?

Тодор Тодоров и Анелия Торошанова
Снимка: БНР

Какво представлява дактилоскопската експертиза, респективно дактилоскопията? Как се намират следи и как се съхраняват? Какво доказва дактилоскопската експертиза? Дактилоскопия е метод за идентификация на човека само по отпечатъците от пръстите, основан на уникалната рисунка на човешката кожа. Методът е използван за първи път от британеца сър Уилям Джеймс Хершел, който в средата на XIX век е полицейски служител в Британска Индия.

Тодор Тодоров – графолог, експерт дактилоскоп и криминалист, консултант на предаването, разказва повече в "Законът и Темида":

"Дактилоскопията е по-древна и от графологията. Думата е съвкупност от термините от гръцки – "дактилос" – пръст, и "скопео" – гледам. Тя е метод за идентификация и опознаване на човека само по отпечатъците от пръсти, стъпала и длани. За първи път се използва от Уилям Джеймс Хершел през 1833 г. Като полицейски служител в Британска Индия, сблъсквайки се с множество престъпления, прави една своя картотека на дактилоскопни следи, които в последствие сравнява с намерени следи от местопрестъплението. 

Дактолоскопната експертиза се разделя на две части – първата част е дактилоскопна справка, обикновено се прави още на местопрестъплението, за да се установи има ли съпричастност в намерените следи с някое лице, което вече е в кръга на заподозрените. След това се пристъпва към дактилоскопната експертиза, която се прави писмено, извежда се и се внася по делата на досъдебното производство, по следствието и в съдебното производство.

Задачата на експерт дактилоскопа е да отиде в съда при призоваване от съдията и да защити своята експертиза, както и да отговори на всички други въпроси на защитата и обвинението.

След като се получи съобщение за местопроизшествие оперативна група – оперативен работник, следовател и експерт криминалист – посещава местопрестъплението и започва търсенето на всякакви следи. Едни от следите – това са пръстовите. Те са невидими, но със специален дактилоскопен прах се нанасят предполагаемите повърхности. Прахът полепва по следата и по този начин папиларните линии (този рисунък върху пръста) става видимо и годно за доказателство.

Дактилоскопната експертиза, за разлика от графологията, може да докаже действително не само да идентифицираме човека, вкл. и неговия пол. Само че изследванията около определянето на пола на извършителя е по-сложна задача и навлиза в сферата на изкуството.

Чуйте повече подробности в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хазартна зависимост – възможна ли е промяна?

Гост в рубриката "Епизоди от живота" на предаването “Нашият ден“ беше Ивайло Иванов, създател на инициативата "Живот след хазарта". Ивайло сподели своите впечатления и опит от работата си с хора, които са преминали през хазартната зависимост. На въпроса за съдбите и животите, с които се е сблъскал, Ивайло отговори, че те често са тъжни, трудни..

обновено на 26.06.24 в 10:18

Екологията като емоция – природата като дом

Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на..

публикувано на 25.06.24 в 11:26

Д-р Джон Брок: Хората и Земята имат общо бъдеще

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" представяме репортаж от лекцията на проф. Джон Брок, озаглавена "Ритъмът на Земята". Тази лекция е част от фестивала "Столица/Литература", организиран от Фондация "Елизабет Костова". Темата на лекцията се фокусира върху промените в химическия състав на атмосферата през последните десетилетия и..

обновено на 25.06.24 в 10:55

Фалшивата информация – има ли универсален метод за разпознаване?

В рубриката "Епизоди от живота" гл. асистент д-р Стефан Марков от СУ "Св. Климент Охридски" и от Института по философия и социология при БАН, автор на новоизлязлата книга "Алгоритми на заблудата", разказва какво представлява фалшивата информация в епохата на постистина. В предаването "Нашият ден" той предоставя ценни насоки за предпазване от..

публикувано на 25.06.24 в 10:01

Театър и храна

Фифика Георгиева завършва актьорско майсторство за куклен театър и известно време животът ѝ е тясно свързан с театъра, а сетне тя се посвещава поравно на театъра и на храната. Така е и днес, години по-късно, както в проектите ѝ за деца, така и в проектите ѝ за възрастни. За нея производството на сладка, лютеница и сладоледи е почивка от..

публикувано на 24.06.24 в 18:20