Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Ботушът" на властта

В афиша на Международния театрален фестивал "Варненско лято" 2023

Има спектакли, които ти засядат като бучка в гърлото и се чудиш откъде ти е дошло. А в същото време много добре знаеш, защото ти говорят или за нещо до болка познато, към което никога повече не искаш, а и нямаш сили да се завърнеш, или за нещо, за което само си слушал и изпитваш ужас, че може да те сполети. Да се превърне в новата ти реалност. Подобно чувство оставя "Ботушът" у хората – удря ги с бърз ритник, а после ги гледа как се давят в изтезанието си.

Постановката на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" е под режисурата на Стоян Радев Ге. К. и в нея участват четирима актьори – Константин Соколов, Николай Божков, Недялко Стефанов и Станислав Кондов. Четиримата, които ни връщат назад, за да разберем защо не можем да тръгнем напред. Защо все се пренареждаме и все няма ред.

Пиесата е дело на Лило Петров и както той пише – разказва за времето, когато площадите бяха преизпълнени с народ, който скандираше "45 години стигат" и пееше "Комунизмът си отива, спете спокойно, деца", остана далеч назад; за убитите, измъчваните, изселените, репресираните; за неосъществените мечти и за повсеместното бездарие, обуто в ботуши.

Отново ли това ни чака? Отново ли ще пренебрегнем Бога, вместо да се завърнем към думите му?


Тези питания отекват в нас заради времето, в което живеем днес, и в което – изглежда – сме живели винаги. За тях обаче ще научите повече, ако гледате постановката, която беше част от програмата и на 31-вото "Варненско лято".

А в звуковия файл режисьорът Стоян Радев говори за това кога свършва възмездието и кога започва отмъщението. И изобщо има ли граница между тях, или едни му викат така, други – иначе.

Снимки: ФС на ДТ "Стоян Бъчваров"
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Краси Майски (вляво) и  Емил Янев

Най-доброто предстои

В епизод 594 "Трамвай по желание" среща своята публика с един от доайените и биографисти на българския рок Краси Майски. "Казвам се Красимир Николов – обществено познат повече като Краси Майски. Това е прякор, а тях обикновено ги измислят другите хора. Смятам се за късметлия, Майски звучи добре и си има своята история. Като си помисля, познавам..

публикувано на 15.06.25 в 17:25

Фестивала облечен в музика – Culturama

Смесвайки и представяйки на едно място голяма палитра от музикални жанрове Culturama 2025 Garden of Sound се провежда между 13 и 28 юни 2025. Темата на седмото издание на фестивала тази година е "Градина на музикалните наслади" – като вдъхновение от настроението на изключителната картина на Йеронимус Бош. Една от най-очарователните черти на тази..

публикувано на 15.06.25 в 13:10
Велислав Павлов

Велислав Павлов за удоволствието в актьорската професия

Велислав Павлов беше сред актьорите, които представиха филма "Сватба" – екранизацията по едноименния разказ на Николай Хайтов – на 12-ото издание на Международния фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора. В него той влиза в ролята на Адил. "Медея", постановката на Народния театър с режисьор световноизвестния Деклан Донелан, и..

публикувано на 15.06.25 в 12:10

Леонид Йовчев: Театърът е важен и никога няма да дойде неговият край

Присъщо ли е на желанията ни да изпадат в крайности? Не сме ли самите ние отговорни за критичните си мисли и къде е мястото на обществото в този процес на изграждане? Проектираме ли представата си за идеалния свят спрямо другите в него? Можем ли да достигнем до необходимата промяна с добронамереност и постоянство? И преди всичко – слуги ли сме на..

публикувано на 15.06.25 в 09:35
Изложба

За изгубения и наличния свят

"Спрете Земята, искам да сляза!" – този абсурден и шеговит лозунг чух като дете от по-големите каки и батковци. Може би затова го свързвах с младежките вълнения и хипи движението през прословутата 1968-а и в началото на 70-те години на миналия век, които неизбежно отекваха и в България. Доста по-късно научих, че е от сборник с афоризми на полския..

публикувано на 14.06.25 в 16:55