Не можеш два пъти да влезеш в една и съща игра

Допреди социалните мрежи компютърните игри бяха сочени като едни от големите крадци на време при възрастни и подрастващи.
Ефектът на зарибяването, разбира се, далеч не е за подценяване, а причините понякога да хлътваме във въображаеми светове и роли е и в добре написания сценарий (има немалко игри като "Вещерът", които тръгват от книга и такива, които се превръщат във филми за голям екран като Assassin's Creed или пък в свърхуспешен сериал като "Последните оцелели".)

За ролята и значението на литературата в игрите разговаряме с проф. Миглена Николчина, която преподава в магистърската програма "Дигитални медии и видеоигри" към ФЖМК на Софийския университет.

"За разлика от четенето, което можем да вършим разсеяно, играенето изисква концентрирано внимание, защото, ако пропуснем даден детайл, ще променим цялостната картография и действието ще поеме в определена посока, изтривайки цял един набор от възможности.

При игрите има и известно противоречие между алгоритъма и наратива – едното е бързо, повторително и настоятелно, а сюжетът понякога изисква да спреш, да се вгледаш, да прочетеш."

В предаването "Литературата. Начин на употреба" отправяме бегъл поглед към богата, многослойна картина на видеоигрите, с уточнението, че говорим за онези, които по думите на проф. Николчина са "сплав от литература, театър и кино, в които по съществен начин са включени музиката и визуалните изкуства, които въвличат играча в решаването на артистични, морални и интелектуални дилеми и във всичко това не забравят, че са удоволствени и че удоволствието им предполага взаимодействие на всички наши способности".

Професор Миглена Николчина преподава в Катедра по теория на литературата и в програмата "Дигитални медии и видеоигри" към СУ "Св. Кл.Охридски". Изследователските ѝ интереси включват взаимодействието на литература, философия, политология и игрознание. Авторка е както на научни изследвания, така и на книги с поезия и разкази. Наред с диалозите с Еньо Стоянов и Николай Генов, по темата на видеоигрите е публикувала статията "Time in Video Games: Repetitions of the New").