По времето, когато е била измислена играта „Лети, лети“ дроновете съществуваха само във въображението. Днес редица държави ги прилагат изключително успешно в редица области – от наблюдение, през заснемане и доставки.
Като всяка една технология и те могат да се използват във война, за шпионаж и други нехуманни цели.
Но никой днес не може да отрече голямото разнообразие от полезни приложения. Дроновете намират сериозно приложение в селското стопанство – наблюдение и растителна защита; на строителството – обзор на строежи и анализ на структурната цялост; на службите за спешни реакции – търсене и спасяване, откриване, гасене на пожари, доставка на провизии; на сигурността – наблюдение на граници, събития и летища.
От една страна у нас имаме нужното законодателство, което идва основно от европейските регламенти. Любители и професионалисти изкарват куркове за управление на дрон, но бизнес употребата има нужда от прилагането на по-специфично законодателство, така нареченото "споделено европейско пространство за дронове".
Засега обаче регулаторните органи по инерция предпочитат да забраняват, вместо да изследват възможностите за съвместна работа с индустрията, а една такава съвместна работа би донесла знания и умения, които да се използват многократно в бъдеще.
Къде стоим по пътя между оценката на риска и ползите в използването на дронове, разказва инж. Стефан Христозов, доктор към Института по роботика към БАН.
Стефан Христозов е магистър авиоинженер от Техническия университет в София и магистър национална (авиационна) сигурност от Военна академия с над 5 години опит от авиацията и над 5 години в научната дейност. Той е докторант от Института по роботика на БАН.
От три години ръководи собствена компания "Безпилотни системи България", с която има амбицията да започне да разгръща такива системи за управление на трафика от дронове. Чрез компанията активно позиционира България на редица европейски и световни карти, в това число и в неформалната експертна група за дроновете към DG MOVE.
"Единство в многообразието" – това мото през 2000 година издигна обединена Европа. На фона на всичко случващо се по света и у нас, когато като че ли разделението и противопоставянето между хората взимат връх, важно е отново да заговорим за това, което ни обединява и ни прави едно – за взаимното уважение и зачитане, за толерантността. За това единство..
Света гора! На малката площ на автономната монашеска република поклонниците могат да се помолят в 20 православни манастира. Заедно с тях има 12 скита и над 600 килии. Общото население на Атон е близо 1500 души. Правилата за посещение не са сложни, но няма да бъдете допуснати ако сте от женски пол или не сте получили виза. В случай, че изпуснете..
На територията на Разград се проведе първият по рода си фестивал "Пътеводител на доброто". Той събра представители на десетки неправителствени организации от цялата страна, които презентираха различни социални услуги, с цел обмяна на добри практики и модели за по-голяма ефективност в социалната работа. Услугите бяха разпределени в четири..
"Водолаз съм от много години, майчиният ми род е от Поморие, предлагам ви разходка в гора, но в морето. Наистина в Черно море има гора във водата, запазена от преди много години. Все още не е ясно как е станало това, единственото изследване е от 80-те години на миналия век, направено от български учени – геолози и палеонтолози, сред които и проф...
"Когато човек прави нещо с любов, това е най-важното. Да се занимаваш с точните науки и в частност математиката, е нещо много красиво. Всяко едно уравнение в математиката или задача в информатиката е уникално и съдържа различни идеи, които се преплитат една с друга, това е едно изкуство", категоричен е младият талант Даниел Койнов. "Аз,..
Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И Чешката – с хор. "Фендер Стратокастър". Ферари. Ейприл. Пловдив, 2024 година. Пръстът на..
Тази година се навършват 100 години от рождението на големия художник Георги Баев. В родния му град Бургас отбелязват годишнината с изложба, която се откри..
Един обект, обвит в мълчание, успява да проговори благодарение на 20-годишните усилията на екип от археолози, ръководен от акад. проф. Васил Николов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg