Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пътешествие с изкуството на Младен Киселов и Владимир Аншон

Сценографска изложба с експонати от последния спектакъл "Петдесетница" на Младен Киселов в Талин

На 23 юни в 17.30 ч. в Столична библиотека се открива изложбата "Петдесетница" в памет на Младен Киселов. Експозицията включва 12 ескиза от сценографските проекти на естонския художник Владимир Аншон, макет на декор и снимки от репетиционния период на последния едноименен спектакъл на големия български режисьор и педагог Младен Киселов, творил в четири държави.


"През 2011 г. Младен Киселов ми предложи да направя сценографията за постановката на "Петдесетница", пиеса на английския интелектуалец Дейвид Едгар. Премиерата се състоя в Естонския национален драматичен театър през май 2012 г. Спектакълът бе признат от Съюза на театралните дейци за най-добър за сезона, а сценографията му беше отличена с Естонската държавна награда в областта на културата. Представлението вече не е в репертоара на театъра, но то живее чрез спомените и работните материали: скици, анимация, снимки, макет и видеоклипове. След като ни напусна Младен Киселов, този спектакъл се възприема като творческо завещание на майстора, ценно за всеки, който уважава културното наследство и приемствеността."
Владимир Аншон

"... Три часа и половина следях грандиозната панорама от събития и герои, страхувайки се да пропусна дори един ред - тук всяка дума беше важна. "Петдесетница" на Дейвид Едгар, брилянтно режисирана от Младен Киселов във великолепно създадената среда от Владимир Аншон, е истински шедьовър."
Борис Тух, "ПТЖ"

Младен Киселов
е режисьор и педагог, за когото театърът е мисия, а не само професия. Пътят му, започнал в московския ГИТИС, в класа на Анатолий Ефрос, продължава в България, САЩ, Русия, Естония. Дълги години Младен Киселов преподава режисура и актьорско майсторство в Драматичната школа на университета "Карнеги Мелън" в Питсбърг (САЩ), като в един момент оглавява и катедрата. Участва със свои постановки в изданията на Театъра на нациите (Амстердам, Варшава, София), в международни театрални фестивали в Европа и САЩ. Името му е свързано с утвърждаването на драматургията на Йордан Радичков в България и по световните сцени. Поставя "Опит за летене" на Радичков в Народния театър "Иван Вазов", в Йелския репертоарен театър, САЩ и в МХАТ, Русия. Той открива за сцената пиесите: "Лазарица" от Йордан Радичков и "Сако от велур" от Станислав Стратиев в Сатиричния театър, "Човекоядката" от Иван Радоев в Театър "София", "Бягството" от Михаил Величков и "Театър, любов моя! (Като лека въздишка)" от Валери Петров в Театър "199". В същия театър се завръща да работи отново в България през 2001 г. по покана на директора му Валентин Стойчев. Спектакълът му "Есенна Соната" от Ингмар Бергман се превръща в събитие в българския театрален живот. Носител е на международни и национални награди.

Младен Киселов

Владимир Аншон е театрален художник, дизайнер, живописец, график, иконописец, реставратор. След като завършва образованието си в Санкт Петербург (ЛГИТМиК), той свързва пътя си с Руския драматичен театър в Естония. Дълги години работи като "резидент-архитект" в Пюхтицкия Успенски ставропигиален манастир. Сред основните му изложби са: Пражко квадриенале - PQ99, Прага'1999, Eesti Kunstihoone, Талин'2001, Tallinna Vene Muuseum'2013, Централен театрален музей "А.А. Бахрушин", Москва'2018, Eesti Rahva Museum, Тарту'2021, World Stage Design, Кардиф'2013, World Stage Design, Тайпе' 2017. А сред значителните участия в групови изложби: Пражко квадрианале - PQ95, Прага'1995, "Итоги сезона 52", Център "Зураб Церетели", Москва'2016, ArtExpo, Ню Йорк'2016. Носител е на редица национални и международни признания.

Сценографска изложба "Петдесетница" е съвместна инициатива на театър 199 "Валентин Стойчев" и Столична библиотека.

Откриването на експозицията ще бъде моделирано от театроведа Майя Праматарова в присъствието на Владимир Аншон. Естонският художник ще изгради инсталация, вдъхновена от страната на Младен Киселов и съвместната им работа и приятелство през годините.

Входът е свободен!

Снимки: ФС на Столична библиотека
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Международен фестивал на младите в изкуството "Виа Понтика" навърши пълнолетие

Духовен концерт, юбилейна изложба на студенти по дизайн и постановки по Стефан Цанев са част от програмата на XVIII международен фестивал на младите в изкуството "Виа Понтика", който ще се проведе от 7 до 14 септември в Балчик. "Виа Понтика" значи древен римски път, който преминава покрай Черно море. Фестивалът се реализира с подкрепата на..

публикувано на 06.09.25 в 18:05

Светлина, повече светлина

До 30 септември 2025 година Градската художествена галерия в Пловдив ще бъде домакин на 31-вото издание на "Седмица на съвременното изкуство", организирана от сдружение "Изкуство днес". Темата на тазгодишното 31-о издание е "Светлина, повече светлина", думите се приписват на германския философ и писател Волфганг Гьоте и ако не е сигурно, че..

публикувано на 06.09.25 в 16:10

Браат, няма какво да се обърка!

Това са едни от най-често използваните думи от днешните тийнейджъри. "Няма какво да се обърка" се превръща и в девиз на TRAP Fest – фестивалът за култура, музика и младежка енергия. Това лято той отново събра млади хора от цялата страна с концерти, сцени и незабравими емоции. Създателят на едно от най-новите читалища у нас и организатор на..

публикувано на 06.09.25 в 09:20
Силвия Чолева и Никола Петров

Никола Петров – за контраста между победата и разкайването

Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..

публикувано на 05.09.25 в 15:31
Георги Гоцин в

Георги Гоцин и усещането за свободен дух

Това, което  открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва   Яна Титова за пиесата на  Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...

публикувано на 05.09.25 в 14:23