Институтът по океанология "Проф. Фритьоф Нансен", Варна към БАН празнува своя юбилей.
От половин век институтът изследва морската биология и екология, морската геология, физиката и химията на морето, динамиката на бреговата зона и океанските технологии.
Институтът е компетентният орган, който осъществява комплексното наблюдение на морската среда и координира всички изследвания, свързани с Черно море и Световния океан.
По повод годишнина се предвиждат различни инициативи и събития, за които разказва д-р Радослава Бекова и, отново разсейва опасенията от повишени нива на замърсяване на Черно море.
„Сателитните наблюдения и цифровото моделиране на водните течения не дават повод за притеснение, каза тя. Новите наблюдения показват, че потенциалното замърсяване се отдръпва от границата на Румъния, което означава, че няма данни да бъде достигната границата на България.“
Екип, в който участва и д-р Бекова, наскоро отбеляза, че в Черно море се е завърнала изключително рядък вид мида (flexopecten glaber), а сред причините за появата ѝ след близо 60 години отсъствие на първо място са климатичните промени и подобрените кислородни условия.
С какви инициативи Институтът по океанология ще посрещне годишнината, чуйте от разговора с Радослава Бекова, доктор по хидробиология и итхиология, учен с богат изследователски опит. Тя работи на борда на "Академик" – единственият научно-изследователски кораб в Черно море. Носителка е на престижни награди и стипендии, сред които програмата "За жените в науката". Работата на доктор Бекова е фокусирана върху степента на замърсяване на българското Черноморие и плажовете и идентифициране на източниците на това замърсяване.
"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Как казусът с Благомир Коцев илюстрира усещането за несправедливост у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислав Величков от..
Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и..
Отзвук от фестивала "Златна роза" и какво да очакваме през новия филмов сезон у нас – коментар в "Нашият ден" на актрисата Мартина Апостолова , която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
