Темата за различните, различното, другите, другостта е сред най-обсъжданите в последните години, а и десетилетия. Другост, впрочем, е термин от областта на науките за човека и обществото. Как гледаме на другостта, приемаме ли я, отхвърляме ли я, толерантни ли сме към другия. Общото впечатление е, че целокупният български гражданин е предимно критикуван за липса на толерантност към другостта. Често самата критика излиза от рамките на добронамереността и толерантността, но това е отделна тема.
Това, което се опитваме да проследим в предаването "За думите" с участието на доц. Калина Мичева-Пейчева, е как езикът ни пази спомена за много стари представи и отношения към различието и какво днес влагаме в думата "друг".
За средновековния човек основно разграничение е религията. Другите са езичниците, назовавани "поганыни", "елини", "варвари" и категорично изключени от света на православните християни. Силно критикувани и отхвърлени са "скверните" и "нечисти" еретици. С подозрение се гледа на всеки, оказал се извън нормата заради физически или ментален недъг. "Друга" е и жената в граничните периоди след сватбата, по време на бременността и раждането, когато тя е сякаш между два свята. Все пак при спазване на определени забрани и изпълнение на очистващи ритуали, тя се приобщава и става "своя".
Изследване, проведено сред наши съвременници, показва, че като други се схващат хората извън близкия семеен кръг, тези, които не говорят български и не споделят традиционните ценности, непринадлежащите към българската народност. Очаквано малък процент посочват религията като разделителна линия, но пък изненадващо много са хората, за които принадлежността към определен професионален кръг е решаваща за чувството им за общност.
Интересна е съпоставката на отговорите на въпроса кои са другите и и заявената готовност или отхвърляне на възможността за приобщаване на определени категории хора.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
