С този цитат от книга на проф. Боян Биолчев гостът в студиото д-р Красимир Косев започна "оправданието" по ловджийското си увлечение. Иначе той е директор на Университетските ботанически градини на Софийския университет в София, Варна и Балчик. Д-р Косев разказва за билки, треви, гъби, растения, лов и риболов. Защото той разбира и практикува всичкото това.
Излишно е да се споменава, че д-р Косев е един от най-желаните сладкодумци особено когато предаването е посветено на Еньовден. Но да не мислите, че всичко се изчерпва само с фазите на развитието на билките, които обуславят действителната им лечебна сила? Или пък с присъствието им в ред омайващи питиета? Не!
Той е един от малкото ловци, които хубаво пеят – по ловджийски сбирки, църковни служби (вкл. в Българската църква на Великден в Лондон) и къде ли не! Помага за духовното развитие на българина и връщането му към православната вяра, има участие в изграждането на няколко параклиса, в ремонта на една църква, убеждава колегите ловци да се включат във възстановяването на едно читалище… Убеден е, че ловно-рибарската общност трябва да се занимава и социална дейност, с възпитание на подрастващото поколение, а не само с развъждане на дивеч.
Колкото до фолклорните представи относно билките, той твърди, че има биологичен смисъл във вярванията и легендите. "Горе-долу по това време на годината част от растенията, особено тези, които съдържат биологично активни вещества, етерично-маслените растения, са в цъфтеж. Т.е. те са в биологично и физиологично активно състояние, както и по отношение на натрупване концентрацията на полезни вещества… Най-силни са билките, които са гледани при засушаване. Защото когато растението изпадне в някаква стресова ситуация, голяма част от тези активни вещества са по-концентрирани", казва д-р Косев.
"Аз цял живот харесвам животни – коне, кучета, гълъби. След това дойде любовта към едрите бозайници – лъвове, тигри. Но изведнъж идвам в София, станах студент (аз съм олимпиец – влязох с "привилегия", защото съм четвърти от олимпиадата по биология в една далечна година). Та идвам тук и изведнъж установявам, че в катедрата по зоология се занимават с гризачи – слепи кучета, полевки и т.н."
С изненада разбира, че катедра "Зоология на гръбначните" няма отношение към зоологическата градина и в трети курс, когато идва и разпределението, поради липса на свободни места попада в катедра "Ботаника". Тръгвайки в тази посока, се явява пред неговата научна ръководителка, чиито интереси са в областта на електронната микроскопия и "Анатомия и морфология на растенията", и нещата тръгват в тази посока. Следва четене, четене, четене… И специализации в чужбина. Но как става това тогава?
"…И аз пиша писма. Тогава нямаше имейли, няма нищо! Пиша писма, проявявам интерес по дадени теми. И току мине се, не мине – поканят ме за сметка на приемащата страна. И – бам!, специализация в Западна Германия по биомолекулярна микроскопия. После спечелих да защитя магистърска степен в Манчестър "Околна среда". Междувременно бях защитил докторска дисертация. А след това там се запознах с едни професори, членове на Кралското дружество в Лондон. Те ме поканиха за следдокторска дисертация, препоръчаха ме и получих известие, че имам стипендия от Кралското дружество и така стана, че задълбах в ботаниката, тя ме грабна и не ме пусна", спомня си д-р Косев.
"Трябва да четеш, да пишеш и да контактуваш", твърди Краси Косев.
А на резонния ни интерес за преодоляването на летните жеги неговият отговор е категоричен: "Чинарът (било източен или западен) дава най-благата сянка, така че ако решите да се разхлаждате през лятото, ориентирайте се, запознайте се с ботаническата характеристика на чинарите и марш под чинара с чаша охладително питие в ръка – вода, мента, лайка, лимони, лед и други. От време на време – мастика!"
Знаем, че човек невинаги може да е в ефир с нас, но на страницата на "И рибар съм, и ловец съм" можете да наваксате пропуснатото и да чуете всички предавания, а… и още нещо!
Снимки – БНР и личен архив
Откровено за българското здравеопазване в Lege Artis говори бившият министър на здравеопазването проф. Христо Хинков . "Правих няколко пъти равносметки и отчети – официални и неофициални. Започнах мандата с една фраза, която не е моя – че здравеопазването няма цвят. В последствие разбрах, че здравеопазването има много цветове и те са..
В рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" отбелязваме годишнината от основаването на Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" към БАН. Специален гост в предаването е гл. ас. Илиана Кунева от службата за езикови справки, която разказва как се променят с годините въпросите на хората, които звънят по телефона. Ето какво..
Днес се отбелязва Международният ден на убежденията по съвест и на лицата, които съзнателно се отказват от военна служба поради собствени принципи и вярвания . За правото на отказ от воюване, дълга към родината и сложната палитра от измерения на човешкото – разговор с д-р Смилен Марков , преподавател по християнска философия във Великотърновския..
"Празникът на Светите братя Кирил и Методий е празник на всеки грамотен българин, който знае да чете и пише" – така започва разговорът в "Семейно радио" с проф. Кирил Топалов. Срещаме се в светия за българите месец май, който е и съдбовно свързан с именника и рожденик проф. Топалов, както и с ключови моменти от биографията му като: дипломат от..
В последното издание на рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" гост е Асен Ненов, съпредседател на "Институт Кръгова Икономика" (ИКИ). Той разглежда значението на потребителските битки в контекста на ценностите , които обществото ни приема. Ненов поставя под въпрос концепцията за потреблението като ценност, подчертавайки, че..
Роботиката е стихията на Димитър Рангелов още от гимназистките му години в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов“. Капитан на..
В Пловдивския медицински университет се намира първият български биопринтер. Това нарежда страната ни сред европейските лидери в здравните иновации,..
В днешния епизод на предаването "Нашият ден" вниманието е насочено към значението на гражданското образование в съвременното общество. Професор Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg