Много трудно се унищожава организация като "Хамас"

Седмицата, в която се навършиха две години от нахлуването на "Хамас" в Израел, двете страни приеха първата фаза от споразумението за мир. Приключи ли войната в Газа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Димитър Къцарков, хебраист и изследовател на процесите в Близкия изток.

Какво следва за Газа

"Постигнатото тази седмица беше изненадващо. Преди седмица, бих казал, че офанзивата в Газа няма да спре. Но днес усещането е различно – "Хамас" направи компромис, Израел – също. Това стана след посредничеството на САЩ, Турция и Катар. Очаква се в понеделник или вторник, когато Доналд Тръмп пристигне в Израел, да бъдат освободени всички израелски заложници. В замяна Израел ще освободи около 2000 палестински затворници, много от които са участвали в събитията от 7 октомври.

"Хамас" рискува – очевидно няма какво повече да губи. Голяма част от политическото му ръководство е силно засегнато. На терен имат около 2000 активни бойци и още няколко хиляди поддръжници. Освобождават заложниците без гаранция, че Израел ще се изтегли напълно от Газа. Израел ще запази контрол върху около 53% от територията и ще създаде зона за сигурност около Хан Юнис, град Газа и още няколко населени места. Постепенно ще се изтеглят след освобождаването на заложниците. От друга страна, Израел също направи голям компромис – вече не се говори за пълно унищожение на "Хамас", а за разграждане на организацията."

Какво би означавало пълно разоръжаване на "Хамас"

"В Газа има много оръжие, не само в ръцете на "Хамас". Това е ключово за дерадикализацията на анклава. Освен бойците на "Хамас", вече има отчупили се фракции – палестински и ислямски джихад, други бригади с няколко хиляди поддръжници. Те също са проблем и радикализирани по свой начин. Газа трябва да бъде демилитаризирана, няма друг път. Ако искаме бъдеще за този регион, оръжието трябва да бъде премахнато. Това е основно израелско изискване.

Ще бъде много трудно. Поддръжниците на "Хамас", говоря за Иран, макар и отдалечени, все още имат влияние. Въпреки че Иран вече е отслабен и не може да помага както преди.

Пълното разоръжаване едва ли ще стане факт. Или ще се случи под много сложна форма. Но то е единственият път към временно управление на Газа. Очевидно "Хамас" вече е маргинализиран от всички свои партньори. Арабските държави не искат да работят с него. Държавите, които ще поставят сили за сигурност – Египет, Дания, ОАЕ и други, също не искат да имат нищо общо с "Хамас". Палестинците, на които ще бъде предадена временната власт – технократи, за които много се говори – също не трябва да имат връзка с "Хамас". Според израелски центрове за сигурност около 700 хиляди души в Газа, тоест поне половината, се страхуват или симпатизират на "Хамас". Много трудно се унищожава организация като "Хамас" – винаги могат да останат спящи клетки.

Именно затова, когато се правят сделки между политици и терористи, остава въпросът за доверието."

Възможно ли е да се възстанови доверие между Израел и "Хамас"

"Това е големият въпрос. Засегнахте сериозен вътрешнополитически дебат в Израел. Обществото е силно разделено. Една голяма част искаше сделка на всяка цена и сега се радва, че има надежда за връщане на заложниците, защото 7 октомври е голяма травма. Ще остане такава още дълго време. Затова в мои анализи бях критичен към признаването на Палестинска държава от редица западни страни, защото, докато "Хамас" държеше заложници, това беше награда за терора от 7 октомври."

Кой легитимира "Хамас"

"В момента, в който Израел и САЩ влязоха в преговори с представители на "Хамас", те ги легитимираха. Нямаше друг избор. Ако искаш да спасиш заложниците, трябва да преговаряш. Въпреки старата американска максима: "С терористи не се преговаря". Но тя беше нарушена. Това показва колко се е променил светът през последните 20 години. Виждаме как се измени цялата концепция за международна сигурност. За съжаление, недържавните актьори като "Хамас", "Хизбула", "Ал Кайда" започнаха да присъстват все по-силно в международната система след 2001 година, след атентатите, които отключиха войната срещу терора. Някои експерти твърдят, че тя продължава и днес под различни форми.

Няма как да се случи пълно унищожение. Най-вероятно част от бойците на "Хамас", на които Тръмп предложи амнистия, ако се откажат, може и да приемат. Може да има такива процеси. Но истината е, че радикализацията винаги ще остане някъде и винаги ще има опасност от следващ "7 октомври".

Вярвам, че през следващите 50 години Израел ще бъде изключително внимателен и ще следи отблизо ситуацията. Ще запази правото си да упражнява контрол върху сигурността в Газа."

Големият проблем

 "Доколко са надеждни международните сили за сигурност, които искат да се вкарат в Газа, дали наистина могат да бъдат силно анти “Хамас“ ориентирани? Това е големият въпрос, който се преговаря в момента.

Изтече един разговор между крайнодесния вътрешен министър от съюзниците на Нетаняху, който е попита: "А с Хитлер преговаряте ли? Трябваше ли да преговаряме с Хитлер?" В контекста на "Хамас". Така че след освобождаването на заложниците в понеделник следващият голям въпрос ще бъде именно възраждането на доверието. На този етап не съм голям оптимист. Не вярвам, че това е финалната точка на войната.

Но определено, ако "Хамас" наистина освободи всички заложници, включително телата на загиналите, много други неща могат да се случат. Социологически изследвания в Израел показват, че 90% от населението е склонно да подкрепи прекратяване на войната, ако всички заложници бъдат освободени. Така че натискът върху Нетаняху е силен. Плюс това предстоят му избори."

Каква грешка допуснаха политиците и медиите, че 7 октомври беше забравен, а Израел в очите на много хора се превърна в агресор

"Винаги е било така. Израелците в своето съзнание знаят, че когато стане дума за отвлечени, за война, те трябва да се справят сами. Винаги. Макар и да са подкрепени толкова технологично от САЩ и други държави, истината е, че на Запад се създаде много сериозен антиизраелски сантимент. Той винаги е бил там от 80 години насам.

Често в разговори с израелски изследователи стигаме до заключението, че Израел спечели войната на седем фронта, но я загуби на осмия, на медийния. И я загуби точно заради заливането на медиите с образи, подадени от "Хамас". Всички числа, които получаваме от Газа, идват от тяхното Министерство на здравеопазването. Това са непроверени цифри. Имайте предвид, че зад "Хамас" стои третата по големина медийна империя "Ал Джазира". Рисуването на Израел като агресор – това се прави от години. След 7 октомври трябваше да дойдете и да видите какъв антиизраелски сантимент се надигна в медиите.

Има и нещо друго. В държави като Франция, Великобритания, Западни държави, структурата на населението се промени през последните 15 години. Очевидно организации, свързани с "Мюсюлмански братя", осигуряват гласове и цели групи гласуват за определени партии. Това е вътрешнополитически елемент. И тази заигравка с тези сегменти от обществото очевидно диктува това прибързано признаване на палестинска държавност, което само създава проблеми. Не е ясно каква ще бъде тази държава, къде ще бъде, как ще бъде, но това винаги е било така. И не виждам промяна. 

По-скоро виждам засилване на антиизраелския сантимент в медиите и той ще продължи, докато правителството не се смени. Но и това не виждам да се случи скоро. Просто за левите, за ляволибералните хора в Европа Израел е всичко, което те мразят най-много. И това е защото в основата си това е, за тях, империалистически и расов конфликт. Израел е "големият империалист", който мачка "ощетените преселници". Защото по природа човек винаги взема страната на по-слабия в един конфликт. Но тук се добавя силен расов елемент.

Това го казвам със съжаление. Това е мое лично разсъждение. Когато се снимат дечица, когато се използват фалшиви кадри от Йемен, от Судан, си казвам: Това е огромна медийна кампания, зад която стоят огромни финансови средства. Налети, за да превърнат този конфликт в колониално-расова драма. Че едва ли не Израел е колонизатор и империалист, който подчинява арабското население. Това е наративът, който изплува и който ще се преподава в университетите. Този разговор тръгва преди всичко от академичните среди."

Чуйте целия разговор в звуковия файл.