Три години след локдауните, Ковид епидемията ни се струва като лош сън, а темата за пандемията е изтикана към периферията на общественото внимание. Истината обаче, е че постковид състоянията са сред нас и не бива да се подценяват. Над 200 симптома отпращат към постковид, сред тях екстремна умора, "мозъчна мъгла", затруднена концентрация или запомняне.
Постковид може да трае месеци и дори години. Някои от най-честите и упорити симптоми на постковид лесно се разпознават. Много хора изпитват когнитивна дисфункция под формата на затруднения със запаметяването, вниманието, съня и настроението. За други причината изглежда, че е повече в тялото, отколкото в мозъка, като, например, болка и неразположение след физическо усилие, умора и изтощение дори след леки упражнения.
Науката няма консенсус по отношение на постковид. Изследователи и лекари работят упорито, за да разберат какво включва пост-ковидния синдром и как да го лекуват. Сигурно е, че изисква холистичен подход защото не се знае къде са най-големите увреждания - неврологични, автоимунни или свързани с увреждане на кръвоносните съдове.
Не бива да се подценяват и симптомите, засягащи душевното здраве като тревожност и депресия, а и справянето с останалите симптоми в дългосрочен период може да доведе до емоцинален срив, още повече, ако е свързано и с нарушен и некачествен сън.
"Постковид не е само медицински проблем - изтъква д-р Павлина Михайлова - борбата с него предполага да се обединим не само като лекари, но и като общество."
Д-р Павлина Михайлова е председател на сдружение "Лечение на Ковид-19 с реконвалесцентна плазма", журналист, пътешественик и доброволец. След изготвянето на протокол за лечение на Ковид-19 с реконвалесцентна плазма, сдружението се занимава с подход за лечение на постковид и поддържа телефон за консултации и съвети.
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Две седмици български филми в Дома на киното, и то напълно безплатно, предлага третото издание на Националния фестивал на българското кино. До 13 май в..
Представителна изложба на Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" показва избрани творби от пълния цикъл на специализирано..
По покана на фондация "Вирул" и българския перкусионист Георги Попов в София пристигна Роландо Пеласио, един от най-талантливите кубински перкусионисти на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg