Три години след локдауните, Ковид епидемията ни се струва като лош сън, а темата за пандемията е изтикана към периферията на общественото внимание. Истината обаче, е че постковид състоянията са сред нас и не бива да се подценяват. Над 200 симптома отпращат към постковид, сред тях екстремна умора, "мозъчна мъгла", затруднена концентрация или запомняне.
Постковид може да трае месеци и дори години. Някои от най-честите и упорити симптоми на постковид лесно се разпознават. Много хора изпитват когнитивна дисфункция под формата на затруднения със запаметяването, вниманието, съня и настроението. За други причината изглежда, че е повече в тялото, отколкото в мозъка, като, например, болка и неразположение след физическо усилие, умора и изтощение дори след леки упражнения.
Науката няма консенсус по отношение на постковид. Изследователи и лекари работят упорито, за да разберат какво включва пост-ковидния синдром и как да го лекуват. Сигурно е, че изисква холистичен подход защото не се знае къде са най-големите увреждания - неврологични, автоимунни или свързани с увреждане на кръвоносните съдове.
Не бива да се подценяват и симптомите, засягащи душевното здраве като тревожност и депресия, а и справянето с останалите симптоми в дългосрочен период може да доведе до емоцинален срив, още повече, ако е свързано и с нарушен и некачествен сън.
"Постковид не е само медицински проблем - изтъква д-р Павлина Михайлова - борбата с него предполага да се обединим не само като лекари, но и като общество."
Д-р Павлина Михайлова е председател на сдружение "Лечение на Ковид-19 с реконвалесцентна плазма", журналист, пътешественик и доброволец. След изготвянето на протокол за лечение на Ковид-19 с реконвалесцентна плазма, сдружението се занимава с подход за лечение на постковид и поддържа телефон за консултации и съвети.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
