Промени в Семейния кодекс, внесени преди дни в парламента, предвиждат да бъде улеснена процедурата, по която осиновителите, осиновените и техните деца могат да разбират тайната на произхода на осиновения. Механизмът, по който осиновеният може да потърси кои са биологичните му родители, като досега практиката на съда е разнопосочна.
Предвижда се да бъде ограничена възможността за разсиновяване, да се създаде национална информационна система за пълно осиновяване и да се сложи край на тайната на осиновяването. Според вносителите на законопроекта над два милиона души у нас непряко са засегнати от темата за осиновяванията.
България не е предприела ефективни действия за изпълнение на препоръката от универсалния периодичен доклад на Комитета по правата на човека на ООН за България.
Дали осиновяването е сбъднато семейство? Как се приемат осиновените деца от обществото? Трябва ли да има открит достъп до информация за биологичния произход на осиновените хора – в ефира на "Нашият ден“ коментира Величка Дошева, психолог, психотерапевт, осиновител, председател на Българската асоциация "Осиновени и осиновители“.
"Обществените нагласи все още не са такива, че свободно и спокойно да се говори за осиновяването“, казва тя.
Тя споделя, че нито един осиновен човек не търси ново семейство, той търси корените си. Една от целите, които си поставя асоциация "Осиновени и осиновители“, е да се провеждат срещи, за да бъдат разчупени стереотипите. Да се повдига булото на стигмата, за да може обществото да разбере, че осиновяването е друг вид придобиване на дете.
Психолозите са единодушни, че на осиновените деца трябва да им бъде казана истината. Много осиновители се притесняват кога да кажат на децата си и как точно да им го кажат. С неказването на истината впоследствие се появяват редица проблеми. Осиновеното детето се чувства излъгано и предадено именно от хората, които цял живот са го възпитавали в честност, откровеност и истина.
Жанета Бюйлекова е адвокат, който събира осиновени деца и техните биологични родители. През последните години от кариерата си тя се е посветила изцяло на това да събира разделени роднини. Тя коментира в "Нашият ден", че в Семейния кодекс в чл. 105 се посочва, че всяко лице, навършило 16 години, има право да поиска от Окръжен съд да му бъде разкрита тайната за произхода му, в случай че важни обстоятелства налагат това. Трудно е да се определи какви могат да бъдат тези важни обстоятелства. Такъв тип дела се водят от около 4-5 години.
"Има единични дела в практиката с недопускане на представяне на информацията, тъй като съдилищата много стеснително тълкуваха какво значи това обстоятелство да е толкова важно, че да се предостави тази информация“, коментира адвокатът.
И допълва, че всеки трябва да може да намери и да стигне до своя род.
Чуйте целия разговор с Величка Дошева и Жанета Бюйлекова в звуковия файл.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
