Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От Антарктида до Атон с Кирил Кандиларов

Повече от 30 години България е единствената балканска държава с база на Антарктида. Ледената пустош обгражда Южния полюс, като заема 1/10 от сушата на планетата. Това е петият по големина континент на Земята. Тъй като е единственият без собствено население, той се управлява от международна конвенция, наречена Антарктически договор. Съглашението разглежда Антарктика като научен резерват като забранява военна дейност и използване на откритите полезни изкопаеми и залежи. Пълноправни членки по този договор са 29 държави с право на глас и с право на вето. България е една от тях.


А в нашата база научни проучвания правят не само български експедиции, ами приемаме и гостуващи учени от други страни. Късметлията да бъде един от тях е Кирил Кандиларов, който заедно с екип от лекари е изследвал как се променят кръвните показатели и кръвното налягане при постоянен стрес и екстремни условия.


Но той разказва за човешките и животинските си срещи на Ледения континент. Там далеч не е съзерцавал само ледници, пингвини и тюлени. Помолих го да сподели какво е всекидневието в базата. А то е строго организирано.


Приключенецът пътешественик Кирил Кандиларов все още не е набелязал нов маршрут за следващо пътешествие, но не пропуска ходенето до Света гора. От Зографския манастир дори са му издали целогодишна виза, за да може да посещава монасите. Разбира се, не можах да не му задам въпрос и за Атон.


Света гора е автономна монашеска република, под юрисдикцията и духовната зависимост на Вселенската патриаршия в Истанбул. Първият ѝ устав от 971 година се е съхранил и действа до ден-днешен. Летоброенето ѝ води началото си от IX в., макар че аскети са живели и по-рано по тези земи. Според преданието Св. Богородица и евангелист Йоан, пътувайки на кораб за Кипър, били застигнати от свирепа морска буря. Принудени да потърсят спасение на брега, те акостирали на Атон близо до мястото, където ще бъде издигнат по-късно Иверският манастир. Божията майка, като благодарила за спасението, се обърнала с молба към Иисус да ѝ отреди в дар Атонския полуостров. От небето се чул глас: "Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост". Манастирите са 20, като техният брой не може да бъде променян. Те са подредени в определен ред, възприет от кинотиса (общината). От тях манастирът Зограф е български, манастирът Хилендар – сръбски, а "Св. Пантелеймон" – руски. Останалите, включително Ватопед и Свети Павел са гръцки.


Запитах Кирил Кандиларов какво прави всъщност в нашия манастир два пъти годишно. Оказа се, че следи здравните показатели на 40-те монаси и послушници.

Съществува легенда, че когато кръстоносците превзели Атон, накарали монасите да се молят с тях по католическия обред. Те отказали и 29 били заключени в кулата и изгорени живи. Само един, силно обгорял, оцелял, колкото да разкаже на скрилите се в гората братя какво се е случило. В продължение на векове никой не докосвал опожарената кула. Когато решили да премахнат руините, вътре открили съхранена по чудо икона. И до днес, щом пожарите през лятото плъзнат към Света гора, монасите излизат срещу тях с иконата и те чудодейно изгасват.

Това ми разказа Кирил Кандиларов, който освен на Антарктида е добре приет и в българския манастир на Атон.

Повече можете да чуете в двата звукови файла.



Снимки: Кирил Кандиларов
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10
Росен Люцканов

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..

публикувано на 07.04.25 в 11:10
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15
Проф. Петя Осенова

За мрежите от думи и езиковите технологии

Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..

публикувано на 06.04.25 в 08:25