Солаковият хан в Букурещ е сграда, съхранила паметта за идеите за революция и българско национално освобождение. За Васил Левски, за Христо Ботев и за Любен Каравелов. Как ние българите се отнасяме към историята ни и да помислим ние, като народ, какво можем да направим, за да подпомогнем запазването на историческите ни паметници, макар и в друга страна?
Седмица след като румънските власти взеха решение Солаковият хан да бъде укрепен, за неговото състояние в "Нашият ден“ разказва Юлия Баховски, журналист от румънската редакция на Радио България.
"Историята на тази сграда е много интересна. Тя се намира в идеалния център на Букурещ, но навремето беше в преддверието на града, който тогава беше по-малък град", казва тя.
Солаковият хан носи името на двама предприемчиви братя Солакоглу от Свищов. През 1859 г. те построяват имота с търговска цел – фабрика за макарони, но през годините мястото се превръща в подслон за българските революционери имигранти в Румъния. Именно там, в мелницата на хана в двора, през 1868 г. Христо Ботев и Васил Левски преживяват заедно една изключително студена зима, а на първия етаж на хана, в печатницата, Любен Каравелов издава вестниците "Свобода" и "Независимост" и списание "Знание".
През Втората световна война при американска бомбардировка над Букурещ голяма част от сградата е унищожена. През 1948 г., когато се извършва румънската национализация, Солаковият хан става собственост на румънската държава. През годините на социализма имотът е използван за настаняване на социално слаби граждани, предимно от ромски произход и запазва този характер до края на 80-те години, когато имало опасност за бъде съборен от властите.
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Две години от трагичните събития на 7 октомври в Израел – последният ден от еврейския празник Сукот. Разкази на очевидци и близки оживяват в деня, който тази година е отново на Сукот. От сутринта медиите в Държавата Израел посвещават предаванията си на събитията от 7 октомври, когато терористични групи на "Хамас" нападнаха израелски селища..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg