Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тайният живот на растенията

Снимка: Pexels

В андерсеновата приказка "Цветята на малката Ида" цветята си говореха и ходела на бал и вероятно няма дете, което да не се е опитвало да изненада растенията и да ги хване, докато си общуват.

Засега няма данни цветята да танцуват полка и мазурка, но науката е засякла биохимичните сигнали, посредством, които те общуват и си говорят.
"Учените са засекли над 50 думи, с които общуват. Не думи както ги разбираме ние, разбира се, става въпрос за биохимични сигнали – най-вече такива, с които се предупреждават за навлизането в чуждо пространство и засенчване.

При това растенията общуват не само помежду си, а и с гъбите, обитаващи кореновата им система. Става въпрос за тъй наречената микориза, която създава толкова многопластова и взаимосвързана система, че я наричат "Wood Wide Web" (подобно на www – World Wide Web)". За тези научни факти увлекателно разказва Галя Петрова, доктор по генетика, асистент към катедра Биология на Медицински университет, София, както и учител по Биология в НПМГ.

Орфеево цвете (Родопски силивряк)
В докторската си дисертация д-р Петрова изследва прочутото орфеево цвете или родопски силивряк – предледников реликт, чиято "възраст" е по всяка вероятност над 2 милиона години. Силиврякът е част от малобройната груба около 300-350 вида в света, възкръсващи растения. Уникалното при тях е, че те преживяват периоди на засушаване в напълно неактивна фаза, наречена анабиоза (мнима смърт), в която изглеждат сухи и умрели, но при съвсем малко влага, се възраждат и се възстановяват, напълно неувредени.
Подобен механизъм, разбира се, е обект на интерес от учените, които се опитват да си обяснят действието му.


Има хипотеза, че с климатичните промени това ще са водещите растения на Земята. Преживявали различни катаклизми, те ще се справят и с потенциално екстремно засушаване и горещини.

Д-р Галя Петрова е един от лекторите на събитието на "Рацио" "Тайният живот на растенията" на 17 юли в кино Cabana.

Снимки: Pexels
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Вълков, Венета Гаврилова и Марина-Николова

Българският език – родината, която е винаги с теб

Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..

публикувано на 17.12.24 в 13:10
Антон Александров

Антон Александров: Не мисля, че изкуственият интелект скоро ще измести човека

"Математиката е в основата на всичко и ако човек започне отрано да се занимава с нея и е постоянен, резултатите не закъсняват. Антон Александров е завършил Софийската математическа гимназия, а след това компютърни науки в Англия и магистър в Цюрих, където са най-добрите специалисти по изкуствен интелект. "Възможността да имам най-доброто от двата..

публикувано на 16.12.24 в 17:30
Нели Керемидчиева

Как "(Не)възможното образование" стана "Възможното образование"

Филмовият фестивал "(Не)възможното образование" се ражда като идея през 2017 г. и за няколкото си издания събира група от съмишленици – родители, учители, граждани, силно желаещи да проучат, разпространят и приложат световно признати и работещи модели на образование с "човешко лице". Опитът на училищата, работещи по тези модели в различни страни,..

публикувано на 16.12.24 в 14:15

Алеф: Ако не бяха те

"Ако не бяха те" е темата по която ще творят участниците в XII Международен литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена", организиран от Центъра за еврейско българско сътрудничество "Алеф". Конкурсът стартира на 1 октомври, а малко по-късно за наградените участници в тазгодишния конкурс беше организирана..

публикувано на 15.12.24 в 12:15

Вкаменените блатни кипариси на дъното на Черно море са много добре запазени

Доц. д-р Любомир Кендеров е изследовател-хидробиолог, част от екипа на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите научни интереси са в областта на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на речни екосистеми, изкуствени и силно модифицирани водни тела. Ето какво разказва той в предаването "Следобед за..

публикувано на 15.12.24 в 11:55