Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тайният живот на растенията

Снимка: Pexels

В андерсеновата приказка "Цветята на малката Ида" цветята си говореха и ходела на бал и вероятно няма дете, което да не се е опитвало да изненада растенията и да ги хване, докато си общуват.

Засега няма данни цветята да танцуват полка и мазурка, но науката е засякла биохимичните сигнали, посредством, които те общуват и си говорят.
"Учените са засекли над 50 думи, с които общуват. Не думи както ги разбираме ние, разбира се, става въпрос за биохимични сигнали – най-вече такива, с които се предупреждават за навлизането в чуждо пространство и засенчване.

При това растенията общуват не само помежду си, а и с гъбите, обитаващи кореновата им система. Става въпрос за тъй наречената микориза, която създава толкова многопластова и взаимосвързана система, че я наричат "Wood Wide Web" (подобно на www – World Wide Web)". За тези научни факти увлекателно разказва Галя Петрова, доктор по генетика, асистент към катедра Биология на Медицински университет, София, както и учител по Биология в НПМГ.

Орфеево цвете (Родопски силивряк)
В докторската си дисертация д-р Петрова изследва прочутото орфеево цвете или родопски силивряк – предледников реликт, чиято "възраст" е по всяка вероятност над 2 милиона години. Силиврякът е част от малобройната груба около 300-350 вида в света, възкръсващи растения. Уникалното при тях е, че те преживяват периоди на засушаване в напълно неактивна фаза, наречена анабиоза (мнима смърт), в която изглеждат сухи и умрели, но при съвсем малко влага, се възраждат и се възстановяват, напълно неувредени.
Подобен механизъм, разбира се, е обект на интерес от учените, които се опитват да си обяснят действието му.


Има хипотеза, че с климатичните промени това ще са водещите растения на Земята. Преживявали различни катаклизми, те ще се справят и с потенциално екстремно засушаване и горещини.

Д-р Галя Петрова е един от лекторите на събитието на "Рацио" "Тайният живот на растенията" на 17 юли в кино Cabana.

Снимки: Pexels
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05