Честваме Света великомъченица Марина

Честит празник на св. Марина. Всеки ден от църковната година е посветен на един или няколко Божи угодници, избрали Христос, пред възможността да живеят в свят без неговата истина. Днес честваме света Марина, девойка, дъщеря на езически жрец, възпитана в идолопоклонство. Тя живее в Антиохия, през III век, когато в римската империя се преследват християните и се почитат езическите богове. Тогава мнозина от християните бягат и живеят в пустините и планините. Има обаче и някои останали в града и под образ на просяци се движат свободно и тайно разпространяват словото Божие.

От един такъв християнин още дванадесетгодишната Марина чува за Господ Иисус Христос и като се запознава с Неговото благовестие пожелава да се кръсти, но нито в града, нито в околностите му няма свещеник, който да извърши тайнството.

Марина започва открито да проповядва за спасителя и така тя посреща първите си гонения и несгоди от собствения си баща. Познала истините на Христовата вяра, тя още не е кръстена, когато се налага 16-годишна да защити вярата си. Това се случва, когато в околностите на града тя среща управителя на провинцията Олимврий, който отива в града, за да съди християните.

Необикновената красота на Марина поразява управника и той влиза в разговор с нея за потеклото й, с идеята да я вземе за съпруга. Марина не скрива и това, че вярва в Бога на християните и че желае да се кръсти. Като чува управителят заповядва на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, без обаче да й навредят, защото се надява лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската си вяра. На следващия ден Марина е доведена на съд, като ласкаво управителят  й казва:

“Виждат боговете, че жаля твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници“.

• Почитаме св. Марина

Девойката твърдо отказва и отново изповядва вярата си в Христос. Управителят започва да увещава Марина, като се старае ту да я склони чрез обещания, ту да я сплаши чрез закани. Всичко обаче е напразно. Девойката отговаря: “Аз искам да остана вярна на моя Бог, Който доброволно е пострадал за мен. Ти няма да ме сплашиш чрез закани, защото сред страданията ще ме укрепи оня, на когото се уповавам“. Разгневен от тоя отговор, управителят заповядва да подложат на мъчения Марина и да я затворят в тъмница. Няколко дни продължават издевателствата върху момичето, а тя с всеки изминал ден става все по-твърда във вярата си. Безсилен от проявената храброст от страна на Марина управителят я осъжда на смърт.

В предсмъртния си час Марина се обръща към събралия се народ и го увещавала да познае истинския Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След като отправя молитва за всички присъстващи се удостоява да види Самия Христос и да получи кръщение, чрез кръвта си.

Християните почитат мъчениците на вярата не самоцелно, а само във връзка със Спасителя. Не бива да забравяме, че Бог ни е дал свободата на избор, „…който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“.

Спасителят никога не принуждава никого за нищо, защото човекът е създаден със свободна воля и сам избира да бъде или не с Бога.

Църквата е отворена за всички, всеки може да изповяда Христос и да влезе в нея, всеки би могъл, при действие на Божията благодат и следването му дори да възрастне до светец. Затова не е редно да си избираме този или онзи светец, защото помагали за едно или за друго. Всеки може да стане наш застъпник пред Бога, но почитта към светците без Бога лесно може да се превърне в идолопоклонство.