Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Жегите и горещата тема за климатичните промени

Дискусия с експерти за ефектите от глобалното затопляне и начините да ги смекчим и да се адаптираме към тях

Снимка: Pixabay

Месец юли на 2023 г. по всяка вероятност ще се окаже най-горещият месец в историята за последните стотици, ако не и хиляди години. Твърди го Гавин Шмид – директорът на Института за космически изследвания "Годард" в НАСА, цитиран от "Гардиън".

Но дори и да не разполагахме с това експертно твърдение, не изглежда трудно даже и за обикновения човек, подложен на юлските горещници, да стигне до заключението, че жегите тази година са екстремни и рекордни.

Високите температури това лято обаче сякаш не са чак толкова любопитни сами по себе си. Много по-интересна и най-вече важна тема като че ли са дълбоките причини зад рекордните градуси, а именно – климатичните промени.

Именно измененията в климата и връзките с тазгодишните жеги задвижиха съдържателна дискусия в предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев" на БНР. В разговора взеха участие експерти, които изтъкнаха необходимостта от колкото се може по-широк дебат по проблемите, пред които ни изправя глобалното затопляне.

Доц. Елисавета Пенева, гл. ас. Симеон Матев, доц. Емил Гачев и Апостол Дянков
"Обществото е така устроено, че винаги когато тези процеси намерят някакъв екстремен израз, тогава се увеличава загрижеността на хората по отношение на глобалните проблеми. Може би пък това наистина е един шанс позицията на науката да бъде чута по-добре", посочи доц. д-р Емил Гачев, географ в БАН и преподавател в на ЮЗУ "Неофит Рилски".

Гл. ас. д-р Симеон Матев от катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на СУ "Св. Климент Охридски" пък обърна внимание, че според него проблемът не е толкова в чупенето на температурните рекорди, колкото в това, че чупенето става лесно. "Аз смятам, че дори и нас да ни нямаше, по чисто еволюционен път сега пак щяхме да имаме глобално затопляне, но ние с нашата дейност сме го усилили. Въпросът е колко сме го усилили", допълни той.

"Човешкият (или антропогенен) фактор е много сериозен и затова ние сме притеснени. На Земята нищо няма да ѝ се случи, ако стане много топло, но за хората ще има последствия", коментира доц. д-р Елисавета Пенева от катедра "Метеорология и геофизика" в СУ "Св. Климент Охридски".

Апостол Дянков, ръководител програма "Климат и енергия" във , също подчерта, че предизвикателствата пред света, свързани с климатичните промени, са големи, а развръзката на процеса по адаптация и смекчаване на ефектите не е лесна за прогнозиране. "Причината да има част от тези големи неясноти в дългосрочните климатични модели до 2100 г., е, че ние не знаем как ще реагира човечеството и как ще се приспособи икономически", обясни той.

Всеки от експертите в студиото предложи възможни посоки, по които биха могли да се търсят решения за справяне с последствията от глобалното затопляне като горещини, наводнения и други екстремни климатични ситуации. В дискусията се включи и министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. "Смекчаването на промените е глобален въпрос, заради който България, заедно с другите страни по света, е поела ангажимент за намаляване на парниковите си емисии", припомни министър Попов.

Допълнителен щрих по темата внесе интервюто с инженер д-р Лидия Витанова, автор на международни научни публикации, свързани с градски климат, моделиране и градско планиране. Тя посочи какви биха били стъпките, за да се превърнат българските градове в умни градове, за да се преодолеят по-лесно ефектите от климатичните промени.

И още в тази важна дискусия:

• Кои са средствата, с които можем да облекчим последиците от измененията в климата?

• Има ли и положителни ефекти от глобалното затопляне?

Чуйте целия разговор в звуковия файл!


Междувременно общественици настояха за официална позиция от БАН и НИМХ заклиматичните промени и човешката роля в тях.
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Наука без граници: Историята на един български професор в САЩ

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е професор и преподавател в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис, САЩ. Преди няколко години проф. Панова беше отличена с наградата на Института по математика при БАН – признание за нейните..

публикувано на 22.07.25 в 11:03
Созопол

В разгара на туристическия сезон: Несебър и Созопол остават в списъка на ЮНЕСКО

За запазването на статута на Несебър и Созопол в списъка на ЮНЕСКО, за ангажиментите, които произтичат от това, както и за подготовката на досиетата на пещера Магурата, разширението на Казанлъшката гробница и мозайките ба Филипополис – разговор в "Нашият ден" с Константин Занков, главен експерт към Института за анализи и оценки в туризма, бизнес..

публикувано на 22.07.25 в 09:23

Състезанията по стрелба "Компак Спортинг" за Купата на НЛРС–СЛРБ

Какви са резултатите и кои са финалистите от двата квалификационни кръга на състезанията по стрелба "Компак Спортинг" (Compak Sporting) за Купата на НЛРС-СЛРБ? Колко горещо и колко приятно е било състезанието за организаторите и участниците, колко награди са "отстреляни" – чуйте подробности в предаването "И рибар съм, и ловец съм“ с водещите..

публикувано на 21.07.25 в 16:10
Михаела де ла Русо, д-р Веселин Тенев, Евелина Кулински и Антон Митов

Мозъкът не служи само за главоболие

Доцент д-р Веселин Тенев е клиничен психиатър, живее в САЩ и е преподавател към Департамент по психиатрия в Университета на Айова. За какво служи мозъкът? Изолираността на обществото в САЩ, глобализацията, психологичните измерения на световния ред и събития, и парите на американците. За брутните вътрешни продукти, адвокатите,..

публикувано на 21.07.25 в 11:58
Аксел Роуз и Guns N’ Roses в София през 2012 г.

Haptic костюми дават възможност на хора с увреден слух да "чуят" музиката

Guns N’ Roses излизат тази вечер на сцената на Националния стадион "Васил Левски" в София. България е една от спирките в световното турне на легендарната рок група. За първи път в България и на Балканите хора с увреден слух ще могат да се потопят в енергията на музикални събития благодарение на иновативни haptic костюми. Тази революционна технология..

обновено на 21.07.25 в 09:50