Месец юли на 2023 г. по всяка вероятност ще се окаже най-горещият месец в историята за последните стотици, ако не и хиляди години. Твърди го Гавин Шмид – директорът на Института за космически изследвания "Годард" в НАСА, цитиран от "Гардиън".
Но дори и да не разполагахме с това експертно твърдение, не изглежда трудно даже и за обикновения човек, подложен на юлските горещници, да стигне до заключението, че жегите тази година са екстремни и рекордни.
Високите температури това лято обаче сякаш не са чак толкова любопитни сами по себе си. Много по-интересна и най-вече важна тема като че ли са дълбоките причини зад рекордните градуси, а именно – климатичните промени.
Именно измененията в климата и връзките с тазгодишните жеги задвижиха съдържателна дискусия в предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев" на БНР. В разговора взеха участие експерти, които изтъкнаха необходимостта от колкото се може по-широк дебат по проблемите, пред които ни изправя глобалното затопляне.
"Обществото е така устроено, че винаги когато тези процеси намерят някакъв екстремен израз, тогава се увеличава загрижеността на хората по отношение на глобалните проблеми. Може би пък това наистина е един шанс позицията на науката да бъде чута по-добре", посочи доц. д-р Емил Гачев, географ в БАН и преподавател в на ЮЗУ "Неофит Рилски".
Гл. ас. д-р Симеон Матев от катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на СУ "Св. Климент Охридски" пък обърна внимание, че според него проблемът не е толкова в чупенето на температурните рекорди, колкото в това, че чупенето става лесно. "Аз смятам, че дори и нас да ни нямаше, по чисто еволюционен път сега пак щяхме да имаме глобално затопляне, но ние с нашата дейност сме го усилили. Въпросът е колко сме го усилили", допълни той.
"Човешкият (или антропогенен) фактор е много сериозен и затова ние сме притеснени. На Земята нищо няма да ѝ се случи, ако стане много топло, но за хората ще има последствия", коментира доц. д-р Елисавета Пенева от катедра "Метеорология и геофизика" в СУ "Св. Климент Охридски".
Апостол Дянков, ръководител програма "Климат и енергия" във , също подчерта, че предизвикателствата пред света, свързани с климатичните промени, са големи, а развръзката на процеса по адаптация и смекчаване на ефектите не е лесна за прогнозиране. "Причината да има част от тези големи неясноти в дългосрочните климатични модели до 2100 г., е, че ние не знаем как ще реагира човечеството и как ще се приспособи икономически", обясни той.
Всеки от експертите в студиото предложи възможни посоки, по които биха могли да се търсят решения за справяне с последствията от глобалното затопляне като горещини, наводнения и други екстремни климатични ситуации. В дискусията се включи и министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. "Смекчаването на промените е глобален въпрос, заради който България, заедно с другите страни по света, е поела ангажимент за намаляване на парниковите си емисии", припомни министър Попов.
Допълнителен щрих по темата внесе интервюто с инженер д-р Лидия Витанова, автор на международни научни публикации, свързани с градски климат, моделиране и градско планиране. Тя посочи какви биха били стъпките, за да се превърнат българските градове в умни градове, за да се преодолеят по-лесно ефектите от климатичните промени.
И още в тази важна дискусия:
• Кои са средствата, с които можем да облекчим последиците от измененията в климата?
• Има ли и положителни ефекти от глобалното затопляне?
Чуйте целия разговор в звуковия файл!
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е професор и преподавател в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис, САЩ. Преди няколко години проф. Панова беше отличена с наградата на Института по математика при БАН – признание за нейните..
За запазването на статута на Несебър и Созопол в списъка на ЮНЕСКО, за ангажиментите, които произтичат от това, както и за подготовката на досиетата на пещера Магурата, разширението на Казанлъшката гробница и мозайките ба Филипополис – разговор в "Нашият ден" с Константин Занков, главен експерт към Института за анализи и оценки в туризма, бизнес..
Какви са резултатите и кои са финалистите от двата квалификационни кръга на състезанията по стрелба "Компак Спортинг" (Compak Sporting) за Купата на НЛРС-СЛРБ? Колко горещо и колко приятно е било състезанието за организаторите и участниците, колко награди са "отстреляни" – чуйте подробности в предаването "И рибар съм, и ловец съм“ с водещите..
Доцент д-р Веселин Тенев е клиничен психиатър, живее в САЩ и е преподавател към Департамент по психиатрия в Университета на Айова. За какво служи мозъкът? Изолираността на обществото в САЩ, глобализацията, психологичните измерения на световния ред и събития, и парите на американците. За брутните вътрешни продукти, адвокатите,..
Guns N’ Roses излизат тази вечер на сцената на Националния стадион "Васил Левски" в София. България е една от спирките в световното турне на легендарната рок група. За първи път в България и на Балканите хора с увреден слух ще могат да се потопят в енергията на музикални събития благодарение на иновативни haptic костюми. Тази революционна технология..
Днес, в рамките на фестивала "Дни на класиката в Балчик", чието начало беше поставено на 19 юли, ще можем да станем част от концерт с шедьоври от..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
Жителите и гостите на Пловдив могат да се докоснат до вдъхновяващата история на оперната прима Райна Кабаиванска чрез изложбата "Моите будители"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg