Прочутата битка, при която легионите на Рим, водени от император Валент, са разбити от готите при Адрианопол, предопределя по нататъшния ход на историята и на Балканите, и в Европа, че и в света.
На 9 август готските пълчища, водени от вожда им Фритигерн, срещнали римляните близо до днешен Одрин, на десетина километра северно, ако се съди по оставеното ни от историците Амиан Марцелиан и Павел Орозий.
Римляните изгубили сражението, а много историци смятат, че това бележи края на Античността, както и предстоящия крах на една от най-великите империи в историята – Римската. Император Валент бил ранен и отнесен в близка до сражението вила, където по-късно намерил смъртта си, защото готите запалили вилата. Има хипотеза, че тази вила е днешната Армира край българския Ивайловград.
За сражението, за краха на империята и за Армира като възможен гроб на император Валент говорим с културолога и журналиста Тони Николов, с археолога и историка Ивайло Кънев, правещ разкопки по тези места, и с българския историк Христо Димитров, консултант в Кралския музей на Онтарио, Торонто. Христо Димитров сравнява въпросната битка с тази на Владислав Варненчик десетина века по-късно, и търси причината за разгрома на християнските армии в тщеславието на водачите им.
Ивайло Кънев разказва защо хипотезата за гибелта на Валент във вила Армира му се струва правдоподобна, макар да признава, че няма категорични доказателства за това. Тони Николов говори за принципите на строеж и съществуване на империите и по-специално на Римската, и обръща внимание на тяхната притегателност за всякакви варвари отвъд границите им, но и указва на тяхната "крехкост" в периоди на упадък.
Повдигат се и въпроси като значение на битката във военно-стратегически аспект за историята по-нататък, за приноса на нововъведения като металните стремена за конете, и изобщо – за значението на конницата и обособяване на рицарството през Средновековието, като резултат и на това сражение.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
