Защо искаме да сме безсмъртни? Как технологиите могат да ни помогнат за постигането на това? Прогресът на биоинформатиката, генетиката, биотехнологиите и тъканното инженерство дават надежда, че човекът ще може да отложи последната бариера – смъртта. Какво ще се случи обаче, когато доближим безсмъртието? Дали в стремежа си да се избавим от човешката участ няма да се превърнем в нещо друго? Какви са възможните икономически сценарии на едно бъдещо безсмъртно общество? Безсмъртие на индивида или на съзнанието? Каква е цената, която трябва да платим, за да постигнем безсмъртие?
На 14 август 2023 г. от 19:00 ч. в кино "Cabana" можете да се насладите на едно пътешествие отвъд живота и смъртта, организирано от Научен форум "Рацио" със заглавие "Смърт на смъртта".
Безсмъртието не е научна фантастика – то е факт. Стара новина на почти 4 милиарда години. Толкова отдавна според учените може да проследим съществуването на LUCA – последният универсален общ предшественик. От него произлизат всички следващи живи организми, живели някога и живеещи и днес на планетата Земя. Във всички нас има "отражение“ от LUCA, видимо в ДНК.
"Във всяка една наша клетка, във всеки един консервативен ген, който съществувал тогава, който все още е у нас и който е разпръснат във всяка жива система", споделя д-р Спас Керимов, предприемач, учен, футурист, вдъхновен от науката и създател и изпълнителен директор на стартираща биотехнологична компания за 3D принтиране на човешки тъкани.
Сценариите за смъртта са прекалено много. Ако трябва да мислим по-скоро в духа на мисловни експерименти, които да си създаваме, не можем да очертаем едно-единствено бъдеще.
Много зависи какво е това безсмъртие – дали е биологично или някакъв вид дигитално безсмъртие", казва Николай Стоянов, разследващ и финансов журналист във в. "Капитал".
За момента отговорът на сложната задача за безсмъртието е възпроизвеждането. То осигурява "безсмъртие“ на нашето ДНК.
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
