Ото Вагнер се смята за един от родоначалниците на австрийския модернизъм в архитектурата. Роден във Виена през 1841 г., преминава през различни роли в живота. Той е учител, студент, градоустройствен плановик, архитект и разбира се, дизайнер на цялостна среда. Той е професор и преподавател по архитектура във Виенската академия за изящни изкуства.
В края на 70-те години на XIX век се появяват жилищни сгради, в които все по-ясно се проявява стремежът на архитекта да модернизира формите в съответствие с нуждите на градско строителство. В онзи период Вагнер вече е постигнал пълна независимост и започва да строи обекти за своя сметка, които продава по същия начин, както правят художниците, след като създават някоя нова картина.
Този метод на работа е много подходящ за виенския архитект, защото не само осигурява независимост в творчеството, но и носи доста добри приходи. Постепенно Вагнер започва да се фокусира само върху богати купувачи. Той се стреми да създава жилищни сгради, които са естетически значими на външен вид и допълват съседните обществени сгради.
До средата на 90-те години на XIX век Ото Вагнер проектира три сгради в стил Виенски сецесион (нем. Wiener Sezession). Те са част от неосъществения от архитекта проект за превръщането на района между Карлсплац и двореца Шьонбрун в огромен величествен булевард.
"Къщата с медальоните" e изцяло украсена със серия златни медальони и орнаменти, които изобразяват различни исторически фигури, като придават уникален и изразителен характер на сградата.
Най-впечатляваща е сграда "Майолика", която се намира на "Линке-Винцайле" 40 във Виена. Фасадата е изцяло покрита с майолика и гланцирани керамични плочки в цветните флорални мотиви, които характеризират ранния Виенски сецесион. Флоралният дизайн на фасадата е направен от ученика на Ото Вагнер – Алоис Лудвиг.
През 1897 г. Ото Вагнер, Густав Климт, Йозеф Мария Олбрих, Йозеф Хофман, Коломан Мозер и други художници и архитекти, основават артистичната група "Виенски сецесион".
Ото Вагнер винаги се е интересувал силно от градската среда и през 1890 г. проектира новия градоустройствен план на Виена.
Между 1894 г. и 1901 г. на виенския архитект е възложено да проектира нова железопътна система, свързваща градските и крайградските райони на растяща Виена. Архитектът проектира 36 станции и 15 моста, които съчетават желязо, камък и тухли.
Един от най-трансформиращите проекти на виенския архитект е сградата на Австрийската пощенска спестовна банка. Построяването на сградата отнема почти цяло десетилетие. За изграждането са използвани нови материали за времето, като стоманобетон, метал, камък и стъкло.
Ото Вагнер строи две вили за собствени нужди по различно време. Те са разположени една до друга, но не си приличат. В тях можете да проследите революцията на творчеството му – от Ренесанса до Ар Нуво (Art nouveau – ново изкуство – фр.).
Първата вила представя "ранния“ Вагнер. Сградата е построена през 1888 г. По това време Вагнер работи в стила на историзма и се ръководи от ренесансовите образци на световната архитектура. Той планира да използва сградата като лятна къща, но скоро семейството се премества там за постоянно. Южното крило, предназначено за зимна градина, се превръща в жилищно.
Втората вила на виенския архитект е строена през 1912-1913 г. По това време Ото Вагнер напълно е изоставил "историческия" стил. Новата вила е построена върху основа от стомана и бетон. Геометрично строгият облик на сградата в стил Ар Нуво е абсолютно лаконичен. Асиметричната фасада е прорязана от множество тесни високи прозорци. Белите стени са украсени с няколко полихромни стъклени мозайки от Мозер и скромни орнаменти от сини плочки.
Тази вила е била предназначена за втората съпруга на архитекта – Луиз, която е била 18 години по-млада от него. Предполагало се е, че вдовицата ще живее в тази къща след смъртта на архитекта. Луиз умира през 1915 г., а Ото Вагнер надживява жена си с три години и умира във вилата през пролетта на 1918 г.
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с представянето на уникална изложба , посветена на световноизвестния художник проф. Марин Върбанов , в художествена галерия "Савчеви". В разговор за "Нашият ден" секретарят на Община Оряхово Христинка..
За социалния коментар чрез изкуството разговаряме в "Нашият ден" с визуалният артист и автор на списание "Дерзай" Мина Дичева . В своите артистични изяви Дичева експериментира в търсене на нови пространства за създаване на изкуство. Последната работа на художничката е била коментар на креативната индустрия. По думите на Дичева много от..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни научни изследвания се крие зад любопитното заглавие, заявява Маринов и допълва, че това не е книга-пророчество, а по-скоро препоръка за човека – да се обърне към законите на природата, вместо да работи..
На 13 август предстои специална вечер, посветена на Ирак, в която пътешественичката Зорница Шепкова ще сподели личните си впечатления от едно пътуване до страна, която рядко попада в туристическите маршрути. Събитието ще предхожда прожекцията на документалния филм "Невидимата красота на Ирак" , разказващ за живота и работата на Латиф ал-Ани..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна Добруджа в пределите на Царство България и участието на поетесата Дора Габе в паметните събития след подписването на Крайовската спогодба е темата на предаването "Какво се случва". Двама добруджанци –..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов..
Тази неделя ловно-рибарското предаване "И рибар съм, и ловец съм" бе посветено на откриването на ловния сезон. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев..
Царево отново ще се превърне в сцена на творчество, красота и споделена енергия! От 12 до 22 август 2025 г. крайбрежният град ще бъде домакин на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg