Защо България остана единствена от всички бивши социалистически страни, която няма музей, свързан с времето на комунизма? Какво говори това за нашето порастване като общество, за нашите равносметки, поуки и уроци? За политическата воля и визията ни за бъдещето?
Проф. Ивайло Знеполски коментира в "Какво се случва“ идеята на общинските власти в София подземията на бившия мавзолей на Георги Димитров да се превърнат в Музей на тоталитарния култ.
Според него много дълги години нашето общество не беше узряло за извличане на уроци и за създаването на памет за времето на комунизма "Говореше се, но нищо не се правеше. Държавата смяташе това за маловажно и се родиха поколения, които нямат представа за миналото, няма откъде да го научат, никакъв урок не ги засяга и не им е пътеводна нишка в поведението в живота.
По-голямата част от хората се интересуват от проблемите на всекидневието, потребителската кошница, цената на бензина и на електричество и така се създава апатия в едно общество и носталгия по нещо, което не е изяснено. Профилът му не е изяснен и в паметта са останали малките благинки."
"Трябва да се подходи много внимателно към такъв музей – смята проф. Знеполски. – Нещата около Георги Димитров и култа, особено в България, са много сложни. В никакъв случай музеят не трябва да се изолира върху една или друг личност, а да се разбере, че култът и личността са функция на организацията, на партията. Иначе може да има обратен ефект."
Проф. Ивайло Знеполски е културолог, семиотик, философ, социолог, политик, дългогодишен директор и създател на Института за изследване на близкото минало.
Чуйте целия разговор от звуковия файл.
"Задачата за създаването на Музей на тоталитарния култ е много комплексна. Ще има конкурс, но изводът, до който стигнаха работните групи, е този конкурс да бъде доста отворен. Могат да участват архитекти, дизайнери, социолози, историци, изкуствоведи, дигитални артисти. Зависи екипите, които кандидатстват, как ще подходят към темата и се разчита на находчивостта на кандидатстващите" – казва изкуствоведката Весела Ножарова, която взе участие в организираните от общината обсъждания на идеята за създаването на Музей на тоталитарния култ.
"Просто дойде моментът България да има музей, който да се занимава с тоталитарното минало. 34 години нито една власт не се престрашава да направи адекватен прочит на миналото, но все пак има историческо съгласие за много неща.
Подземието на мавзолея е много малко пространство, но има автентични запазени неща, като мястото, на което мумията е била балсамирана. Има хладилна техника, тунели, плочки, тапети. Това, което би трябвало да се направи, е почти наново да се преустрои пространството, но задължително да се запазят автентичните неща.
Такъв музей може да бъде полезен не само за образователни цели, но и за туризма на София. Той би могъл да бъде изключително атрактивен, защото се занимава с една екзотична част от комунизма. Но има нужда и от друг, голям, просторен музей, който да се занимава с идването на този режим на власт."
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимка – Уикипедия
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста, наградена с Нобелова награда за литература през 2002 година за "книгите на писателя, които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята". За първи път романът е публикуван..
Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по прочутата пиеса на големия шведски режисьор и драматург е дело на режисьорката Детелина Станева, която е сред най-младите творци в българския театър. Текстът на Ингмар Бергман е в превод наВаса Ганчева...
Срещаме ви с едно от най-смелите пространства за съвременно изкуство в София – галерия "Пунта". Открита през 2022 г. на улица "Дунав", галерията е основана от куратора Бояна Джикова и художниците Аарон Рот и Викенти Комитски. Тя е посветена на пост-интернет естетиката и на така наречения "траш арт" – художествена практика, която експериментира с..
90-годишнината на петима от големите артисти на Сатирата – Васил Попов, Петър Пейков, Димитър Манчев, Вели Чаушев и Хиндо Касимов – ще бъде отбелязана в спектакъл под режисурата на Николай Младенов, със съдействието на БНР и БНТ. Участват актьорите Йорданка Стефанова, Александър Григоров, Ивайло Калоянчев, Мартин Желанков, Михаил Сървански, Николай..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на книгата е послание за бъдещите поколения, към които е адресирано най-доброто от българската поезия. Сред авторите, редом с известни поети като Бойко Ламбовски, Иван Ланджев, Маргарита Петкова, Палми..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg