Качество в образованието има, когато работещите в сферата продължават да учат

Гейбриъл Грос е учител, основател и директор е на демократично училище в Испания, член е на УС на Европейската общност за демократично образование. Като гост-лектор на Европейската конференция за демократично образование 2023, която се проведе в София, той представи темата "Осем основни аспекта на качеството на образованието и нуждата от демократично образование" и дискусия за дилемите в Демократичното училище.

За рубриката "Всичко за образованието" Гейбриъл Грос сподели личния си път до идеята за необходимост от училище, различно от стандартното. За съдействието при превода благодарим на Нели Керемидчиева

"Работих 5 години в частно училище, което беше смятано за модел за добро учебно заведение – с идеална база, чудесен екип, най-добри условия. Наложи ми се да бъда две седмици с момче, което страда от епилепсия, трябваше да бъда неотлъчно до него по цял ден като негова сянка. Това ми даде възможност лично да преживея всекидневието на един ученик дори в това образцово училище и да се поставя на негово място. В основни линии установих, че дори аз като възрастен не съм в състояние да седя на едно място концентриран час след час и ден след ден, при това върху неща, които дори не са ми интересни, а това бяха 9-10-годишни деца, и си представях какво е за тях. Така стигнах до убеждението, че такова образование се разминава с най-основните нужди на децата, не съответства на тяхната природа. Щом за мен като възрастен е толкова тежко, какво ли е за тези 9-10-годишни деца.  

Всички ние смятаме, че много обичаме децата си и хората, които работят с деца, са убедени, че ги обичат и правят най-доброто за тях. Това, което казвате и до което стигат много хора, е, че всъщност от начина, по който е организирано традиционното училище, се вижда, че ние не сме добри към децата си, не им съчувстваме и не знам дали ги обичаме наистина?

Добър въпрос и добър начин да погледнем на нещата. Аз бих казал също да помислим обичаме ли сами себе си и какво ни показва собственият ни опит от ученическите години, изглежда сме го забравили. Така повтаряме собствения си път, защото си казваме – щом е било добро за нас, така трябва да е и за децата ни, но дали наистина е било добро за нас? Да си задаваме въпроси дали собственият ни път е бил добър, е тежко и болезнено и затова повтаряме преживяното с децата си без да си задаваме въпроси, за да избегнем тежестта им.

Всъщност това е голяма отговорност да поемеш по този път да търсиш, ако не си сигурен, кое е добро, необходимо, важно за децата. Вие сте поели по този път, как носите тази тежест?

Просто се опитваме. Днес имахме среща и един от водещите в движението за Демократично училище каза, че най-лошото е да решим, че сме прави, защото тогава ще спрем на едно място и ще престанем да се развиваме. Така че ние не знаем дали сме прави, но най-доброто, което можем да направим, е да се стараем да даваме най-доброто от себе си, да, учим, да се развиваме, да търсим, да поставяме под въпрос и нашите практики, да бъдем гъвкави и чувствителни към децата, към себе си и да не спираме да се движим.“

Според Грос други важни аспекти на качеството в образованието са взаимоотношенията между участниците в процеса, при които децата са пълноправни участници (стимулиране на вътрешната им мотивация), зачитането на играта като необходимост и начин за изграждане на младите, ученето в реален досег с природната и социалната среда, приоритет на процеса и реагиране на възникващите ситуации пред твърдото следване на предварително зададени цели и съдържание, споделяне на общо пространство, а не разделяне по възраст.

По отношение на притеснението, че Демократичното училище не дава достатъчно добра академична подготовка, Грос се позовава на доклади на световни организации като УНИЦЕФ и ЮНЕСКО, според които половината от завършващите ученици по света не покриват минималните стандарти, след като са посещавали училище всеки ден в продължение на години. Той споделя и преживяното лично от собственото му дете и от други, учили в демократично училище, при преминаване в стандартно – притеснението, че няма да са на равнището на останалите и бързото "наваксване". Пак според световните организации показател за качеството с нарастващо значение през ХХI век е демократичното участие на учителите и учениците в образователния процес.

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.

Снимки – eudec2023.com