В наше време агресията и нейните прояви са теми от растящ интерес за обществото. Специалисти от различни дисциплини се опитват да разберат корените и последствията на този психологически механизъм, който съществува във “всеки жив организъм“. Сред тях са д-р Пламен Димитров, психолог, и социалният антрополог Харалан Александров, които споделиха своите виждания в ефира на "Нашият ден".
Д-р Пламен Димитров засегна важни аспекти на агресията като механизъм за оцеляване. Той подчерта, че агресията е вградена в нашата природа като част от реакцията "борба и бягство", свързана с нашите усещания. Трудно овладяеми емоции – като завист, фрустрация и усещане за собствена неадекватност – могат да породят безпокойство и тревожност. Той разгледа и връзката между агресията и нашите защитни и компенсаторни механизми, които са вградени още от ранното детство.
Нормите са отражение на социалния контекст, като д-р Димитров посочи, че в някои случаи те могат да бъдат нарушени поради липса на морални саморегулации. Такива нарушения могат да доведат до регресия към агресивни поведения.
“Нормите са зависими от социалния контекст, в който живеем. В изследванията на корумпираните политици например откриваме, че липсват моралните саморегулации, като съвест, достойнство и чувство за отговорност. Нормата се е превърнало във “всички правят така, защо не и аз“. Всички сме регресирали към агресията, а можем по-добре“, посочва в интервюто той.
Социалният антрополог Харалан Александров разгледа агресията като част от еволюционния механизъм на човека. Той посочва, че способността на човека да упражнява насилие е генетично обусловена и свързана с многослойния цивилизационен процес. Александров забелязва, че агресията се използва и за различни цели, включително военни. Той също така подчертава, че агресията може да бъде символна и да се изразява чрез различни форми на насилие, както и да се проявява в морални нарушения.
“Има много форми, които не са свързани с физическо, а със символно насилие. Ярък пример е това, което се случва около Паметника на Съветската армия. Насилието е сред нас, ние го упражняваме всекидневно“, посочва той.
Общата идея, споделена от двамата експерти, е, че агресията е сложен механизъм, възникнал в еволюционния процес, и че тя няма да изчезне, а може да бъде управлявана и регулирана. Съзнателната рефлексия и разбирането за последствията са от съществено значение за управлението на агресията и за създаването на общество, в което тя се изразява конструктивно.
Интересът към този въпрос е отразен и в нарастващата чувствителност на обществото към темата за агресията. Александров подчертава, че обществената саморегулация е ключов фактор в балансирането на агресивните пориви и в развитието на зряла общност.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg