Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Симеон Матев, климатолог: Има пряка връзка между пожарите и горещите вълни

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Връзката между броя на пожарите и горещината е неоспорима, казва климатологът Симеон Матев. 

"Има пряка връзка между броя на пожарите и продължителността и интензивността на горещите вълни, които се случват в Европа, а и по целия свят. Поне за нашата страна показателен е фактът, че най-много пожари има през най-горещите лета до момента – това са 2000 г., 2007 г. и 2012 г.", казва Симеон Матев.

По думите му, за пример може да се вземе изминалото лято на 2022 г., което в Западна Европа е било най-топлото лято от началото на инструменталните метеорологични наблюдения. Данните показват, че тогава броят на възникналите пожари на територията на Европа се е увеличил със 159%, в сравнение с изминалите 10 години, като площта на изгорените територии е с била 128% повече, което е изключително много и се дължи на високите температурите и на екстремните горещини.

В разгара на лятото разговаряме със Симеон Матев, асистент в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и автор на Климатека, със съдействието на Българската фондация "Биоразнообразие“ по проект "Climate Game On" на Европейската комисия, за това застрашена ли е Европа от горски пожари, каква е връзката между високите температури и пожарите в планината и защо добрата планинарска култура не е остаряло понятие.

Изминалата 2022 г. не е била толкова тежка за България, твърди Симеон Матев. "И макар за нашата страна лятото на 2022 г. да не е било най-топлото лято, за голяма част от страните от Западна и Централна Европа това е било най-горещото лято и заедно с това бяха регистрирани огромен брой пожари", обяснява той.

Тази година обаче ситуацията е по-различна. Окончателните данни за тази година тепърва ще излизат, но вече се знае, че продължителната гореща вълна в Европа през юли 2023 г. стана причина за отбелязването на екстремно високи температури по Средиземноморието – 48°C в Сардниия, 47°C в Сицилия и 46,4°C на Пелопонес. Месец юли 2023 г. е бил най-топлият месец юли в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка, като 9,3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури. А данните за август тепърва ще бъдат обработвани и представени.

"Лято с лято не си приличат, както по отношение на синоптична обстановка, така и по отношение на температурен и валежен режим“, казва Симеон Матев. И според думите му, докато миналото лято сухото и горещо време беше в Северозападна Европа, тази година имаме горещо и сухо време в Южна Европа и по-специално в целия Средиземноморския регион.

"Това горещо време, за щастие, започна да се реализира след средата на юли, но изгледите в дългосрочен план са тези горещини да продължат много дълго време – и през август, и през септември. Нашата страна също спада към тази гореща зона и ще бъдат измерени температури от 40 и повече градуси, а това предполага едно голямо нарастване на риска от пожари“, казва Симеон Матев.

Чуйте разговора на Оля Стоянова с климатолога Симеон Матев за връзката между горещите вълни и увеличените горски пожари.

Защо обаче в това време на годината се увеличават случаите на горски пожари? Според Симеон Матев основните фактори са два – от една страна, това е липсата на липсата на сериозни валежи през последните седмици, което спомага за възникване и разрастване на пожарите, а от друга страна – август месец е най-отпускарското време, хората обикалят по планини и полянки, правят се пикници, пали се огън, сухите треви се запалват много лесно и оттам лумват големи пожари. 

"Един от начините за предотвратяване на тази тежка ситуация, която според мен предстои следващите седмици, е отношението на човека към природата. Трябва да бъдем доста внимателни с това, което правим навън, и при най-малка опасност трябва да взимаме адекватни мерки – като най-напред се грижим за безопасността на хората, и след това да помислим как можем да ограничим възникването на пожар“, обяснява Симеон Матев. Според него тук ключово е хората да имат добра планинарска култура – да знаят какво трябва и много добре да си дават сметка какво не трябва да правят във високата планина.

"За мен най-важно е да започнем още от училище, да учим децата на правилно отношение към природата, което, разбира се, включва и знание за пожарите и правилно поведение“, обяснява Симеон Матев.

Чуйте втората част от интервюто на Оля Стоянова със Симеон Матев

Снимки – ЕПА/БГНЕС и Радио София

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Профилактиката на мигрената: Ключът към по-добро качество на живот

На специално медийно събитие, организирано в литературен клуб "Перото", беше обсъдена темата "Мигрената – актуален проблем на обществото". Фокусът на дискусията беше поставен върху значението на информираността, адекватното лечение и подкрепата за ефективно управление на състоянието . Темата подчерта и влиянието на мигрената върху бизнеса,..

обновено на 22.01.25 в 14:08

Народната обсерватория в Димитровград кани всички да погледнат нагоре

В Димитровград днес и следващата сряда се открива възможност за незабравимо преживяване – масово наблюдение на небесни тела в Народната астрономическа обсерватория и планетариум "Джордано Бруно". Директорът на обсерваторията, Димитър Кокотанеков , разказа повече за значението на тази уникална институция и за вълнуващите небесни обекти, които могат..

обновено на 22.01.25 в 12:57

Лекари и пациенти поискаха да се регламентира заплащането на биомаркерите

Лекари и пациенти поискаха да се регламентира заплащането на биомаркерите , които са важна част от съвременното персонализирано онколечение с най-модерни терапии. Парадоксално тези терапии се поемат от НЗОК. Липсата на подходящ регламент за изследване на биомаркерите обаче води до неефективно лечение и повишаване на смъртността от ракови..

публикувано на 22.01.25 в 12:48
Д-р Янчо Делчев

ВМА извърши първа операция с ново поколение апарат Da Vinci Xi

Във Военномедицинска академия бе представен апарат за роботизирана хирургия Da Vinci Xi от ново поколение. Апаратът комбинира високотехнологични иновации и прецизност при извършването на операции. Първата такава беше извършена от д-р Янчо Делчев , ръководител на Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА. "Случаят касае 40-годишна..

публикувано на 22.01.25 в 12:29

Бабинден в АГ "Майчин дом"

На 21 януари в Деня на родилната помощ, известен като Бабинден, в най-старата АГ болница у нас "Майчин дом" се състоя водосвет и освещаване на III операционна зала на името на доц. д-р Божидар Славчев. В ритуала по измиване на ръцете участие взеха директорът на болницата проф. Иван Костов, началникът на Родилна клиника проф. Асен Николов и..

публикувано на 22.01.25 в 12:04