Връзката между броя на пожарите и горещината е неоспорима, казва климатологът Симеон Матев.
"Има пряка връзка между броя на пожарите и продължителността и интензивността на горещите вълни, които се случват в Европа, а и по целия свят. Поне за нашата страна показателен е фактът, че най-много пожари има през най-горещите лета до момента – това са 2000 г., 2007 г. и 2012 г.", казва Симеон Матев.
По думите му, за пример може да се вземе изминалото лято на 2022 г., което в Западна Европа е било най-топлото лято от началото на инструменталните метеорологични наблюдения. Данните показват, че тогава броят на възникналите пожари на територията на Европа се е увеличил със 159%, в сравнение с изминалите 10 години, като площта на изгорените територии е с била 128% повече, което е изключително много и се дължи на високите температурите и на екстремните горещини.
В разгара на лятото разговаряме със Симеон Матев, асистент в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и автор на Климатека, със съдействието на Българската фондация "Биоразнообразие“ по проект "Climate Game On" на Европейската комисия, за това застрашена ли е Европа от горски пожари, каква е връзката между високите температури и пожарите в планината и защо добрата планинарска култура не е остаряло понятие.
Изминалата 2022 г. не е била толкова тежка за България, твърди Симеон Матев. "И макар за нашата страна лятото на 2022 г. да не е било най-топлото лято, за голяма част от страните от Западна и Централна Европа това е било най-горещото лято и заедно с това бяха регистрирани огромен брой пожари", обяснява той.
Тази година обаче ситуацията е по-различна. Окончателните данни за тази година тепърва ще излизат, но вече се знае, че продължителната гореща вълна в Европа през юли 2023 г. стана причина за отбелязването на екстремно високи температури по Средиземноморието – 48°C в Сардниия, 47°C в Сицилия и 46,4°C на Пелопонес. Месец юли 2023 г. е бил най-топлият месец юли в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка, като 9,3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури. А данните за август тепърва ще бъдат обработвани и представени.
"Лято с лято не си приличат, както по отношение на синоптична обстановка, така и по отношение на температурен и валежен режим“, казва Симеон Матев. И според думите му, докато миналото лято сухото и горещо време беше в Северозападна Европа, тази година имаме горещо и сухо време в Южна Европа и по-специално в целия Средиземноморския регион.
"Това горещо време, за щастие, започна да се реализира след средата на юли, но изгледите в дългосрочен план са тези горещини да продължат много дълго време – и през август, и през септември. Нашата страна също спада към тази гореща зона и ще бъдат измерени температури от 40 и повече градуси, а това предполага едно голямо нарастване на риска от пожари“, казва Симеон Матев.
Чуйте разговора на Оля Стоянова с климатолога Симеон Матев за връзката между горещите вълни и увеличените горски пожари.
Защо обаче в това време на годината се увеличават случаите на горски пожари? Според Симеон Матев основните фактори са два – от една страна, това е липсата на липсата на сериозни валежи през последните седмици, което спомага за възникване и разрастване на пожарите, а от друга страна – август месец е най-отпускарското време, хората обикалят по планини и полянки, правят се пикници, пали се огън, сухите треви се запалват много лесно и оттам лумват големи пожари.
"Един от начините за предотвратяване на тази тежка ситуация, която според мен предстои следващите седмици, е отношението на човека към природата. Трябва да бъдем доста внимателни с това, което правим навън, и при най-малка опасност трябва да взимаме адекватни мерки – като най-напред се грижим за безопасността на хората, и след това да помислим как можем да ограничим възникването на пожар“, обяснява Симеон Матев. Според него тук ключово е хората да имат добра планинарска култура – да знаят какво трябва и много добре да си дават сметка какво не трябва да правят във високата планина.
"За мен най-важно е да започнем още от училище, да учим децата на правилно отношение към природата, което, разбира се, включва и знание за пожарите и правилно поведение“, обяснява Симеон Матев.
Чуйте втората част от интервюто на Оля Стоянова със Симеон Матев
Снимки – ЕПА/БГНЕС и Радио София
На специално медийно събитие, организирано в литературен клуб "Перото", беше обсъдена темата "Мигрената – актуален проблем на обществото". Фокусът на дискусията беше поставен върху значението на информираността, адекватното лечение и подкрепата за ефективно управление на състоянието . Темата подчерта и влиянието на мигрената върху бизнеса,..
В Димитровград днес и следващата сряда се открива възможност за незабравимо преживяване – масово наблюдение на небесни тела в Народната астрономическа обсерватория и планетариум "Джордано Бруно". Директорът на обсерваторията, Димитър Кокотанеков , разказа повече за значението на тази уникална институция и за вълнуващите небесни обекти, които могат..
Лекари и пациенти поискаха да се регламентира заплащането на биомаркерите , които са важна част от съвременното персонализирано онколечение с най-модерни терапии. Парадоксално тези терапии се поемат от НЗОК. Липсата на подходящ регламент за изследване на биомаркерите обаче води до неефективно лечение и повишаване на смъртността от ракови..
Във Военномедицинска академия бе представен апарат за роботизирана хирургия Da Vinci Xi от ново поколение. Апаратът комбинира високотехнологични иновации и прецизност при извършването на операции. Първата такава беше извършена от д-р Янчо Делчев , ръководител на Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА. "Случаят касае 40-годишна..
На 21 януари в Деня на родилната помощ, известен като Бабинден, в най-старата АГ болница у нас "Майчин дом" се състоя водосвет и освещаване на III операционна зала на името на доц. д-р Божидар Славчев. В ритуала по измиване на ръцете участие взеха директорът на болницата проф. Иван Костов, началникът на Родилна клиника проф. Асен Николов и..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на..
В петък, 24 януари в родните киносалони влиза българският игрален филм "Клас 90". Сюжетът събира съученици 33 години след завършването на средното им..
На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg