Те ни съпътстват откак се помним, участвали са в живота ни и са ни носили полза или радост. "Одомашняването" на животните е част от голямата революция, превърнала хората от номади в земеделци.
Днес, когато човек прави какво ли не, докато търси папагала си, гледаме на животните като на приятели, терапевти и утешители.
В същото време Homo sapiens, който съставлява едва 0,01% от биомасата на Земята (нещо като една десетохилядна част от "сухото тегло" на въглерода, изграждащ живите организми), е допринесъл общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.
В момента домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата заемат около 60% от животинската биомаса – т.е. тежат повече от всички диви животни на планетата, взети заедно. Същото горе-долу се отнася и до домашните пилета и те са към 65% от биомасата на всички диви птици.
Човекът открай време смята, че е в правото си да се разпорежда с животинския свят – разделя животните на достойни за боготворене и на годни за жертвоприношение, на такива, които отглежда за храна, работа, транспортиране, вълна и кожа и на такива, които почита в храмовете си и споделя из социалните мрежи.
Историята на опитомяването на дивото не винаги е вървяла гладко, а и досега по поведението на кучето, съдим за нивото на цивилизованост и култура на собственика.
Историята на взаимоотношенията между хората и животните е тема на събитието "Дресирани да обичат" на платформата за наука и култура "Рацио" на 29 август. Чуйте разговор с двете лекторки от програмата Стелла Николова, която специализира в сферата на археозоологията и с д-р Мила Бобадова, ветеринарен лекар и основател на клиники "Добро хрумване!", носителка на наградата на публиката на Български хелзинкски комитет "Човек на годината" за активната ѝ дейност по темата за насилието над животните, вследствие на която особената жестокост към животни и боевете с животни са квалифицирани като престъпление в Наказателен кодекс.
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..
Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век. Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..
Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на две книги и трета под печат, собственик на сайта Брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Тя неотдавна беше в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни..
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
На 10 септември дворът на Драматичния театър в Пловдив ще се превърне в сцена за една специална музикална вечер. Певицата и пианистка Александра Борисова –..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”...
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg