Не/човешка история

Те ни съпътстват откак се помним, участвали са в живота ни и са ни носили полза или радост. "Одомашняването" на животните е част от голямата революция, превърнала хората от номади в земеделци.

Днес, когато човек прави какво ли не, докато търси папагала си, гледаме на животните като на приятели, терапевти и утешители.

В същото време Homo sapiens, който съставлява едва 0,01% от биомасата на Земята (нещо като една десетохилядна част от "сухото тегло" на въглерода, изграждащ живите организми), е допринесъл общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.

В момента домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата заемат около 60% от животинската биомаса – т.е. тежат повече от всички диви животни на планетата, взети заедно. Същото горе-долу се отнася и до домашните пилета и те са към 65% от биомасата на всички диви птици.

Човекът открай време смята, че е в правото си да се разпорежда с животинския свят – разделя животните на достойни за боготворене и на годни за жертвоприношение, на такива, които отглежда за храна, работа, транспортиране, вълна и кожа и на такива, които почита в храмовете си и споделя из социалните мрежи.

Историята на опитомяването на дивото не винаги е вървяла гладко, а и досега по поведението на кучето, съдим за нивото на цивилизованост и култура на собственика.

Историята на взаимоотношенията между хората и животните е тема на събитието "Дресирани да обичат" на платформата за наука и култура "Рацио" на 29 август. Чуйте разговор с двете лекторки от програмата Стелла Николова, която специализира в сферата на археозоологията и с д-р Мила Бобадова, ветеринарен лекар и основател на клиники "Добро хрумване!", носителка на наградата на публиката на Български хелзинкски комитет "Човек на годината" за активната ѝ дейност по темата за насилието над животните, вследствие на която особената жестокост към животни и боевете с животни са квалифицирани като престъпление в Наказателен кодекс.