Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Артефир" директно от Созопол

Изложбите на "Аполония"

Богата на изложби е и тазгодишното издание на фестивала на изкуствата "Аполония". В Художествената галерия на Созопол на 28 август от 18 се откриват 3 изложби. "Жените и международното триенале на сценичния плакат", "Завръщането на срамежливата интимност" на Лоте Михайлова и Изложбата на НХА.

"От своето създаване през 1994 г. до днес, Триеналето неизменно е платформа,  която привлича цвета на световния плакат. Сред хилядите експонати, със своето многообразие блестят произведенията на няколко поколения талантливи жени. За немалка част  от тях Триеналето е старт, прераснал в богат и успешен творчески път, а самото присъствие на други, "изстрелва" форума сред най-престижните изложения в света.

Настоящата изложба представя плакати на всички носителки на награди и на някои знакови фигури, участвали при определянето на тези награди. Колекцията отбелязва постиженията на 22 съвременни български и световни плакатистки, сред които легендарни фигури като Пола Шер, САЩ, Розмари Тиси от Швейцария, Гите Кат, Дания, както и единствената носителка на Голямата награда – Люба Томова, която спечели за участието си в проведеното в края на миналата година – 10. юбилейно Международно триенале на сценичния плакат.

Селектирана, специално за Аполония, изложбата показва плакатът от последните три десетиления, през умните и красиви очи на неговите създателки" – разказва Албена Спасова.

Чуйте повече от звуковия файл.

Творчеството на Лоте Михайлова притежава силата да вижда обикновените  неща по необикновен начин. Във фотографиите си тя демонстрира женската чувствителност към човешката намеса в природата и върви по следите, които оставяме в заобикалящия ни свят. Произведенията ѝ сякаш съдържат едно мъдро обобщение за света извън националните граници – и в това е тяхната най-голяма мощ.

Родена е през ноември 1925 в семейството на германец и българка. Завършва гимназия в България, остава да живее и работи тук, започвайки като фотограф във фотоотдела на Столична община. През това време завършва курсове по филмова и фототехника, както и по научна фотография в Българска кинематография.

Работи като фотограф в Българска кинематография и в Студия за игрални филми Бояна, заснемайки създаването на 20 игрални филма. Била е фотограф и фоторедактор на редакция Художествена фотография в отдел Интерфото на Агенция София Прес.

Нейната фотография Акт във Втората Национална изложба по художествена фотография през 1963 г. е повод за сблъсък между новатори и консервативно настроеното жури. Първоначално работата е отхвърлена като аморална и упадъчна и това взривява участниците. Снимката Акт не само бе допусната, но и бе наградена със златен медал, пише свидетелят на събитието Петър Боев, автор на книгата Фотографското изкуство в България.

Творчеството ѝ е отличено с 44 награди от национални и международни фотоизложби. На Международния филмов фестивал в Карлови Вари през 1964 г. получава Голямата награда за филмова фотография и Първа награда за филмова рекламна фотография. В края на 90-те години се установява в Германия, където продължава да снима активно до смъртта си през 2014 г.

Чуйте повече от звуковите файлове.

Вече 127 години НХА активно участва в развитието на българската художествена култура и образование, като нейният основен приоритет неизменно е формирането на професионални художници в различните области на изящните и приложните изкуства, дизайна, изкуствознанието и реставрацията.

Подбрани са творбите на най-добрите дипломанти на НХА, чиито работи са най-завършени – резултат от 5-годишен процес.

Чуйте повече от звуковите файлове.



Снимки – "Аполония"
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Архитектурата като сцена за ирационални идеи в проекта "Възможности за съпричастност"

Проектът "Възможности за съпричастност" с автор Ивайло Аврамов изследва пространството на галерия "Куб", търсейки диалог между ресурсите на архитектурата и стремежа към съпричастност.   Той въвежда прости кинетични механизми в няколко функционални принципа: гравитационно действие (разстилане, изсипване, изхвърляне) и пространствено определяне..

публикувано на 06.10.25 в 18:09

"Разораните градини на любовта" и какво пониква от раздялата

Димитър Кенаров, журналист, преводач и писател представя новата си поетична книга "Разораните градини на любовта" на 8 октомври в 18.30 часа, клуб "Писмена" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".  Стиховете в книгата говорят за изгубената любов и това, което остава след нея, за разделите и разминаванията но и за неразбраната природа и..

публикувано на 06.10.25 в 15:31
Веселин Диманов, Никола Рахнев, Ива Дойчинова, Даниел Ненчев, Добрина Чешмеджиева

Какво променят съвременните "будители"?

Думата "будител" е българско понятие, което е трудно да бъде превеждано. Свързваме го с "Народните будители" – българските просветители, книжовници и революционери, които през различни епохи са допринесли за духовния и културен възход на народа, съхранявайки националната идентичност . Но какво означава будител днес? Какво е будителство? Кой и защо..

публикувано на 06.10.25 в 14:26
проф. д-р Славия Бърлиева

Време е да представим ясно приноса на България към европейската цивилизация

В навечерието на Деня на народните будители ефирната поредица "Събуди се, България!" на "Terra Култура" ще се излъчва в четири епизода – на 6, 13, 20 и 27 октомври . Инициативата цели да открие смисъла на будителската мисия в съвременния свят , да потърси връзката между традицията и модерността и да отправи послание за едно бъдеще, което се..

публикувано на 06.10.25 в 12:28

Страхът от ИИ: не от машината, а от загубата на предимство

Може ли една машина да създаде герой с душа? Да напише история, която да трогне и вдъхнови? Къде свършва човешкото творчество и къде започва машинната симулация? И дали "душата на изкуството" ще остане завинаги човешка привилегия? На тези въпроси отговаря писателят и преводач Александър Драганов – гост в рубриката "Разговорът" на предаването..

публикувано на 06.10.25 в 12:08