Неотдавна в публичното пространство се появи текст – позиция на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" за агресията. За тези, които следят тематиката, позицията не е изненадваща. "Актуалният" елемент е позоваването на драстичния случай на насилие над младата жена от Стара Загора. В общи линии се предлага агресията да се спре с агресия – задължителен договор за спазване на училищния правилник, който родителите да подписват, санкции към ученици и родители, забрана на "нерегламентираната комуникация" между родител и учител, въвеждане на оценка за дисциплина и т.н. всячески отпор срещу "войнстващите родителски напъни за намеса в управлението на българското образование".
На въоръжение се изваждат добре познатите репресивни методи от недалечното минало, които трябва да осигурят безоблачното настояще на училището и светлото бъдеще на обществото. Позицията е неадекватна и незащитима, но друго е по-важно в случая – реакцията на самите учители. Без да имаме точни данни, само от коментарите в социалните мрежи разбираме, че част от учителите одобряват това затягане на режима, включително и въвеждането на оценка за дисциплина.
Защо това е така, толкова безпомощни, обезверени и отчаяни ли се чувстват българските учители, за да приемат наказанията и ограниченията като единствен начин за справяне с агресията на ученици и родители, които се нарочват за врагове на училището. В рубриката "Всичко за образованието" се опитваме да "надникнем" в класните стаи и коридори, за да разберем в каква ситуация са учителите и от каква защита и подкрепа се нуждаят.
Разговаряме с Виктория Костадинова, която има дълъг стаж като учителка в различни степени на средното образование, училищна психоложка и отскоро зам.-директорка на Център за деца със специални образователни потребности в Плевен.
В.К.: "Агресията е непознаване на алтернативно поведение. Висок е процентът на учениците по данни на УНИЦЕФ за последните години, които са свидетели на форми на насилие – най-често емоционално, физическо и сексуално. Така наречената оценка, за която лобират организациите на синдикална основа, за мен ще бъде връщане назад, ще се постави фокусът върху грешката, върху неумението, върху негативната част на детската личност, нещо, което съвременните образователни политики, включително и в България, вече се стремят да преодолеят. Има чудесни практики за преодоляване на стигмата "лош ученик" и "проблемен клас" – вече не говорим само за наличие на отделни случаи на агресия, а за случаи на масови нарушения на дисциплината и появата на така наречения феномен "труден клас".
Българският учител е изправен пред една много сериозна, предизвикателна ситуация, при която често е оставян сам в рамките на училището да извършва превенция, да има интервенция и след това да работи и образователно…
Искам да вметна също, че навлизането в образователната система у нас на подпомагащи специалисти в голяма част от случаите остава неразбрано от учителя, който преподава конкретни предмети. Малко са училищата, в които екипът за личностна подкрепа и развитие е приет, работи стиковано с останалите колеги и екипно се взимат решения и се извършват приобщаващи успешни практики.
Аз бях част от екипа на Основно училище "Никола Вапцаров" в Селановци и мога да кажа, че, когато отгоре от страна на директора приобщаващата практика е призната като ценна, изведена е като принципи в стратегията на училището и документите, които се създават, се прилагат и са реалистични и целите са свързани с успеваемостта на детето не само в академичен план, но и в посока изграждане на психично здраве, изграждане на емоционална и социална компетентност, изграждане на навици и качества, които ще направят този човек конкурентен на база на индивидуалните му възможности, това е възможно.
Има добри примери в българската училищна практика. Ако даваме гласност и широта на възможности да бъдат овладени тези практики, демонстрирани и представени, мисля си, че учителят няма да се чувства така самотен."
Целия разговор чуйте в звуковия файл
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в..
В редакция "Хумор и сатира" сме готови, ако се наложи, да проявим разбиране, снисхождение и всеопрощаване, но за неща като зъбите сме безкомпромисни,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
