Санкциите и оценката за дисциплина ли ще спрат агресията в училище?

Неотдавна в публичното пространство се появи текст – позиция на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" за агресията. За тези, които следят тематиката, позицията не е изненадваща. "Актуалният" елемент е позоваването на драстичния случай на насилие над младата жена от Стара Загора. В общи линии се предлага агресията да се спре с агресия – задължителен договор за спазване на училищния правилник, който родителите да подписват, санкции към ученици и родители, забрана на "нерегламентираната комуникация" между родител и учител, въвеждане на оценка за дисциплина и т.н. всячески отпор срещу "войнстващите родителски напъни за намеса в управлението на българското образование".

На въоръжение се изваждат добре познатите репресивни методи от недалечното минало, които трябва да осигурят безоблачното настояще на училището и светлото бъдеще на обществото. Позицията е неадекватна и незащитима, но друго е по-важно в случая – реакцията на самите учители. Без да имаме точни данни, само от коментарите в социалните мрежи разбираме, че част от учителите одобряват това затягане на режима, включително и въвеждането на оценка за дисциплина.

Защо това е така, толкова безпомощни, обезверени и отчаяни ли се чувстват българските учители, за да приемат наказанията и ограниченията като единствен начин за справяне с агресията на ученици и родители, които се нарочват за врагове на училището. В рубриката "Всичко за образованието" се опитваме да "надникнем" в класните стаи и коридори, за да разберем в каква ситуация са учителите и от каква защита и подкрепа се нуждаят.

Разговаряме с Виктория Костадинова, която има дълъг стаж като учителка в различни степени на средното образование, училищна психоложка и отскоро зам.-директорка на Център за деца със специални образователни потребности в Плевен.

В.К.: "Агресията е непознаване на алтернативно поведение. Висок е процентът на учениците по данни на УНИЦЕФ за последните години, които са свидетели на форми на насилие – най-често емоционално, физическо и сексуално. Така наречената оценка, за която лобират организациите на синдикална основа, за мен ще бъде връщане назад, ще се постави фокусът върху грешката, върху неумението, върху негативната част на детската личност, нещо, което съвременните образователни политики, включително и в България, вече се стремят да преодолеят. Има чудесни практики за преодоляване на стигмата "лош ученик" и "проблемен клас" – вече не говорим само за наличие на отделни случаи на агресия, а за случаи на масови нарушения на дисциплината и появата на така наречения феномен "труден клас".

Българският учител е изправен пред една много сериозна, предизвикателна ситуация, при която често е оставян сам в рамките на училището да извършва превенция, да има интервенция и след това да работи и образователно…

Искам да вметна също, че навлизането в образователната система у нас на подпомагащи специалисти  в голяма част от случаите остава неразбрано от учителя, който преподава конкретни предмети. Малко са училищата, в които екипът за личностна подкрепа и развитие е приет, работи стиковано с останалите колеги и екипно се взимат решения и се извършват приобщаващи успешни практики.

Аз бях част от екипа на Основно училище "Никола Вапцаров" в Селановци и мога да кажа, че, когато отгоре от страна на директора приобщаващата практика е призната като ценна, изведена е като принципи в стратегията на училището и документите, които се създават, се прилагат и са реалистични и целите са свързани с успеваемостта на детето не само в академичен план, но и в посока изграждане на психично здраве, изграждане на емоционална и социална компетентност, изграждане на навици и качества, които ще направят този човек конкурентен на база на индивидуалните му възможности, това е възможно.

Има добри примери в българската училищна практика. Ако даваме гласност и широта на възможности да бъдат овладени тези практики, демонстрирани и представени, мисля си, че учителят няма да се чувства така самотен."

Целия разговор чуйте в звуковия файл