Едно от най-знаменателните събития тази година в Празниците на изкуствата "Аполония" 2023 е срещата с Нобеловия лауреат за литература за 2015 г. Светлана Алексиевич. Беларуската журналистка и писателка беше специален гост на 39-ото издание на "Аполония“.
Това е второто участие на писателката в програмата на фестивала в Созопол. Тя участва в срещата "Разказ за катастрофа и катастрофата на разказа" в Художествената галерия на морския град. Модератор на събитието беше журналистката Марияна Кацарова, специален докладчик на ООН за правата на човека в Русия.
Сред обсъжданите теми бяха войната в Украйна, политиката на Путин и Лукашенко, пандемията от Covid-19 и засилващото се влияние на екологичните организации.
Алексеевич говори за своите книги и героите в тях, за изборите, които е трябвала да прави като писател и човек, за войната в Украйна, за случващото се в момента в Беларус, за Чернобил и опасностите, пред които е изправен света днес. Спомена и любимата си книга - "Дон Кохит" на Сервантес, говори и за надеждата.
"Аз разказвах в Москва за това колко е страшно да видя нещата, които се случват там, и изразявах опасенията си, че думите "страшно е да си путинист, какво ни чака за напред", посочва Светлана Алексиевич.
И допълва, че онази глухата и отдалечена Русия - там хората чувстваха, че са ограбени и излъгани. И на това се опира сега Путин. А от друга това са олигарсите, започвайки с мюнхенската реч на Путин, когато той каза, че Русия е унижена и излъгана. През 90-те ние тичахме по площадите и викахме свобода, но никой от нас не знаеше какво е това.
"Свободата изискваше свободен човек, а такъв липсваше, защото не може човек, който цял живот е прекарал в лагера и ето сега го освобождават. Той затваря врата зад себе си или някой затваря тази врата зад гърба, но той познава единствено живота в този лагер и не може да го живее по друг начин. Но сега се добавят и парите", казва писателката.
Според нея и до днес не са преосмислени събитията от 1937 г., които преживява Съветския съюз. И до днес този период липсва в учебниците за разлика от Германия, където германците намериха сила в себе си и говорят за хитлеризма на всяко ново поколение.
Много млади хора, които са учили в престижни учебни заведение навсякъде по света, се връщат в Русия, но какво виждат и чуват - това отново е един малък ГУЛАГ.
Тя допълва, че когато се появи Лукашенко, той говореше по 4-5 часа подобно на Фидел Кастро и в думите му имаше страшни внушения. В момента, книги на талантливи автори, не само нейните буквално се събират в едни ями и се горят.
Помним, че това е било в Германия и това помага да издържим. По неволя ставаш политик и днес всички ние сме политици, казва още Светлана Алексиевич.Тя припомня, че близо 7 години е работила като журналист, преди да започне да пише. Разказите на хората ѝ напомняли историите на бабите от нейното детство, защото те бяха останали сами, мъжете им били загинали във войната. Всеки 4-ти беше загинал във Втората Световна война."Реших, че романът като форма, не е задължително да се придържа към класически начин на писане. Реших, че искам да правя романи на гласовете, които интервюирах и чувах, а сюжетът да бъде реалността", пояснява писателката.
Чуйте повече в звуковия файл.
Подробности чуйте в звуковия файл.
Снимки - ФС на "Аполония"
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той утвърждава града като средище на качественото и стойностно кино. Програмата предлага разнообразие от теми и жанрове. Включени са 54 филма от 19 европейски държави. Едновременно с това ще се проведат..
Нови научни изследвания, посветени на делото на Христо Ботев се съдържат в годишното издание на вестник "Ботйов лист" . В него се включват със статии изследователи от средите на историческата наука и литературознанието, Участват писатели, поети, драматурзи, журналисти, които имат светоусещането за дълбочината и смисловото богатство на..
Евдокия Петева-Филова и Лала Барзова са първите жени в науката за изкуството у нас. В посока на техния труд и принос е проучването на изкуствоведката проф. д.н. Благовеста Иванова, гост в "Артефир". След Андрей Протич, който през 1901 година завършва германска филология и история на изкуството с философия в университета в Лайпциг, през 1922 и 1924..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор Стоян Радев. В Деня на детето, след целодневната програма , която включваше два спектакъла – "Храбрият оловен войник“ на Държавния куклен театър - Варна и "Лавандулови момичета" на Варненския..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на журналистиката" (1987-1991) и главен редактор (2007-2011) на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Основател и собственик на издателство "Парадокс". Издател и културен мениджър с над..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg