Историята на БТА събрана в три тома

Един от акцентите на осмия фестивален ден на Празниците на изкуствата "Аполония” бе представянето на книгата на Българската телеграфна агенцията, която тази година навършва 125 години от излизането своя първия бюлетин. Във връзка с юбилея агенцията издава трилогия.

Вторият том на "История на БТА (1898-2023)” е съставен от Панайот Денев, който е дългогодишен журналист и генерален директор на агенцията в периода 1997-2002 г. Редакцията на изданието е поверена на проф. д-р Румяна Прешленова – директор на Института по балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките. Първият том на книгата носи заглавието "Лични свидетелства" и излезе от печат през месец февруари. То съдържа разкази на служители, прекарали значима част от трудовото си ежедневие в БТА, а съставител на изданието е отново Панайот Денев.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи, че до края на годината се очаква да излезе от печат и третата част от трилогията. Това е първото цялостно изследване на историята на агенцията. Според него от книгата "История на БТА (1898-2023)" научаваме нещо, което всъщност добре знаем - нищо не започва от нас.

"От тази книга можем да разберем, на първо място, какво трябва да разпространяваме, съхраняваме и развиваме", посочва той.

Сред най-важните неща според него са, първо, агенцията да продължи да представя само факти и да работи без епитети. Второто - да продължи да казва на читателя винаги източника на информация.

"Трябва да продължим да модифицираме нашите правила - нещо, което направихме в началото на моя мандат: просто пренаписахме известни стари правила в агенцията. Трябва да възстановим, от книгата научаваме, за силната кореспондентска мрежа на БТА", допълва генералният директор на агенцията (на снимката в ляво).

В допълнение, той пояснява, че БТА трябва да продължи да не преследва тиражи, лайкове, импресии, да търси рейтинг. Трябва да продължим и това, което на практика започна моят предшественик и дългогодишен директор, покойният Максим Минчев - да представя българите по света. Според него е добре да се продължат и административните традиции, както и развитието на школата на БТА.

Според Кирил Вълчев от книгата, може да се вземе поука и какво да не се случва отново. Винаги в историята, включително и в сегашната, специалните служби имат интерес да присъстват в БТА.

"Аз смятам, че ние не трябва да допускаме службите в БТА, даже и да са демократичните служби", казва той.

Според него най-важното, което никога не трябва да се повтаря, това е "тайното знание". Чрез секретните бюлетини на БТА, всяка власт е искала, освен другите екстри, да притежава и особено високата привилегия да е по-информирана от управляваните.

"Най-важното е БТА да остане отворена, както е в момента, със знание за всички, без ограничаване на източниците", коментира Кирил Вълчев.

В заключение, той посочи, че тази книга показва връзката с времето преди нас. Това е един спокоен поглед към миналото вчера, спокоен поглед, какъвто БТА дава към света днес вече 125 години. Отварянето на архивите на агенцията показа, че те далеч надхвърлят самата БТА.

"Първите ни стъпки да ги покажем през тази година по повод 125-годишнина в рубрика за архивите на този ден и в снимки, които нарекохме "Памет от фотоархива на БТА", показват, че БТА много може да помогне да пишем не само история на БТА, а да пишем историята на България", казва в заключение Кирил Вълчев.

Чуйте подробности в звуковия файл.

Кирил Вълчев представя книгата ''История на БТА (1898-2023) в ''Артефир

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Оказа се, че паметта е силно и стабилно съхранена в едни тавани и мазета в сградата на "Цариградско шосе" 49, които аз, с основание мисля, наричам "Златният фонд" на БТА", казва Панайот Денев.

И допълва, че архивът включва подвързани бюлетини от 1898 година, които в началото са писани на ръка. По думите му, сред тях има и поверителни бюлетини, които съществуват от самото началото на агенцията. Журналистът разказа, че в началото бюлетините са излизали в четири екземпляра - по един за двореца, министър-председателя, който е и външен министър, и министъра на войната. Четвъртият екземпляр остава в архива на БТА.

"Така че специален, секретен архив има от деня на нейното раждане, от издаването на първия бюлетин“, казва той.

Преди година Панайот Денев получава сложна задача от Кирил Вълчев и Румяна Прешленова. В текста на книгата да няма прилагателни имена.

"Добре де, но аз съм бетеанец с 30 и няколко години опит, справих се. Агенционният стил, особено на тази продукция, в която аз работих в “Информация за чужбина“, приучава към такъв тип писане", допълва той.

Панайот Денев посочва, че има идея изданието да излезе в превод на английски, където подходът му като автор трябва да бъде различен.

В основата на трилогията е книгата на Георги Ведроденски "Бетеански дни и нощи", издадена за стогодишнината на агенцията.

Първоначалната идея е била книгата за 125-ата годишнина да бъде само един том. Но, Панайот Денев допълва, че ще стане нещо чудовищно. Тогава я разделихме на три.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

Панайот Денев разказва за книгата ''История на БТА (1898-2023)'' в ''Артефир

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

История на БТА е написана по един много модерен начин. Тя включва както документални свидетелства, така и преживяна и разказана история.

Кирил Вълчев е човекът, който през тези две години осмисляше, пренасочваше, преформатираше осъществяването на проекта. Той дисциплинираше и мотивираше един значителен екип от хора, които работиха по осъществяването му. Разбира се, огромната чест и тежест падна на Панайот Денев, споделя редакторът на изданието проф. д-р Румяна Прешленова.

"Смятам, че проектът се осъществи по най-добрия възможен начин - с много ангажираност, с много отдаденост. Моята роля беше скромна и тя се състоеше в това да доближа изключително емоционалния и експресивен стил на автора до жанра на юбилейно издание", казва проф.Прешленова.

Тя допълва, че за повечето от нас това съкращение - БТА, е нещо, което разказва на света за България и на България за света. Но всъщност това е един много сложен организъм, който отговаря на най-високите и най-добрите международни стандарти.

Чуйте повече в звуковия файл.

Проф. д-р Румяна Прешленова за книгата ''История на БТА (1898-2023)'' в ''Артефир

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Сред гостите на събитието бяха председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, генералният директор на БНР Милен Митов, писателят Георги Господинов, Александрина Пендачанска, Найо Тицин, Асен Агов, проф. Божидар Манов, зам.-генералният директор Евгения Друмева на БТА, директорът на дирекция за знание и култура ЛИК в БТА доц. Георги Лозанов и други.