Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съединението и следващите глави: Какво помни историята?

| обновено на 06.09.23 в 09:32
Паметник на Съединението на Княжество България и Източна Румелия в град Пловдив
Снимка: Уикипедия

България чества 138 години от своето Съединение. На 6 септември 1885 година, след въстания в Панагюрище и Чирпан през предишните дни, войски под командването на майор Данаил Николаев установяват контрол над Пловдив и на практика осъществяват обединението на Княжество България и Източна Румелия - основната цел на Българското Възраждане след Освобождението. Годишнината от Съединението ще бъде отбелязана с различни чествания из цялата страна. Център на тържествата е Пловдив. 

На празничния 6 септември “Нашият ден“ звучи от Балабановата къща, която е в сърцето на Стария Пловдив.

Какво мислят хората днес и как се събудиха София и Пловдив?

Чуйте гласовете на гражданите в звуковия файл. 

Чуйте анкетата в звуковия файл. 

Историята ни предоставя възможността да погледнем назад във времето и да разберем събитията и процесите, които са формират днешната ни реалност.

Историците и историографите играят важна роля в разгръщането на тази историческа мозайка, като анализират и интерпретират събитията и ги представят пред публиката. В предаването "Нашият ден", д-р Видин Сукарев, историк в Регионалния исторически музей в Пловдив, споделя свои мисли и наблюдения относно историята на България и важността на определени периоди и събития.

Историята е научно поле, което се занимава с изследването и анализа на миналото на човечеството. Тя има различни нива на изучаване и интерпретация. Д-р Сукарев ни напомня, че високите научни нива и дебатите в историографията са предназначени предимно за академичната общност, като в тези кръгове се провеждат дълбоки и комплексни анализи на историческите събития.

Съединението на България е едно от тези исторически събития, което заема централно място в колективната памет на българите. Д-р Сукарев ни напомня, че това е акт, който е резултат от самостоятелна инициатива и чисто български фактори и сили. Този аспект на Съединението е важен, защото помага на хората да се идентифицират и да се обединят в около този национален символ.


Важно е обаче и да се подчертае, че обединението на България не е било без препятствия и предизвикателства. Д-р Сукарев споменава Парижкия мирен договор и периода след него, като време, в което се изковава българската държава. Този период има своите динамични исторически събития и развитие, които влияят на формирането на съвременната ни история.

Историята на България, включително историята на Съединението, е непрекъснат процес на преоценка и нови прочити. Д-р Сукарев подчертава важността на постоянното изследване и разбиране на миналото, за да можем да се справим по-добре с настоящето и да изградим по-добро бъдеще.

Чуйте разговора в звуковия файл.

Сники: Уикипедия, БНР

Доц. д-р Елена Кантарева-Дечева, директор ОИ “Старинен Пловдив”
Повече за домакинството и опазването на културното наследство чуйте от разговора с доц. д-р Елена Кантарева-Дечева, директор на ОИ "Старинен Пловдив в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15