Само след ден децата ни – малки и пораснали – ще се съберат отново в училищните дворове за тържественото откриване на новата учебна година. Дали това е празник или тягостна неизбежност няма значение, никой няма да оспори, че денят е важен като всяко ново начало, а в случая става дума за скъпите ни рожби и всички надежди и опасения, с които ги поверяваме на институцията и нейните служители – учители, директори и други действащи фигури.
Колко е важно, особено за най-малките, какво ще чуят, видят и почувстват при тази първа среща, няма нужда да споменаваме, нека погледнем от другата страна – през очите на възрастните, които поемат огромната отговорност да обучават и възпитават, т.е. да оформят и насочват младите личности.
Със сигурност всеки учител обмисля думите, с които ще посрещне своите ученици, а тези думи, дори да са съвсем простички и обикновени, са знак за начина, по който ще вървят отношенията и процесите в класната стая.
С какви думи ще посрещнат своите възпитаници питаме две учителки по много важния предмет Български език и литература - Нора Баланска от СУ "Сава Доброплодни" в Шумен и Цветелина Драганова от ЕГ "Пловдив".
Разговорът продължава с основни и нетърпящи отлагане въпроси за целите на обучението по език и литература, назрялата необходимост от отделяне на двете дисциплини, преосмислянето на подхода и структурата на преподаване и на изпитните формати.
Убедени сме, че учителите с богат опит, ценни разсъждения и доказана на практика любов и загриженост към децата трябва да бъдат чути, което засега не личи от решенията и действията на образователните институции и политическите формации. В предаването "За думите" ще продължим да даваме гласност на смислените и почтени идеи на хората, заедно с които и ние като родители имаме непосредствената грижа за утре-то на България.
Нора Баланска: "За мен най-важното е децата да знаят, че ни е грижа за тях и за тяхното добро и ако те го вярват, а те имат сетивата да знаят кога сме искрени в отношенията си, работата се случва, има отклик и ни помагат. Тогава ставаме един екип, един отбор и можем да работим наистина от полза за това те да се развият като личности, пък и по отделните учебни предмети… Много е важно всеки един от тях да знае, че личността му е зачетена, че е уважаван като човек…
Формално предметът е един – Български език и литература. За мен изучаването на езика и преподаването на литературата са много различни. Те искат дори различно отношение, различно светоусещане. Да, безспорно има голяма връзка между двата компонента на този учебен предмет, но целите, които си поставяме, съм убедена, че трябва да бъдат съвсем различни. Литературата е изкуство. Ако изкуството не може да докосне душата и ума на човек, то няма как да остави отпечатък в него. Езикът от друга страна за мен е задължителен за всички, той е тази отправна точка, от която израства личността."
Цветелина Драганова: "Когато говорим за литературата в училище, има един основен парадокс и много кратко тоя парадокс го изразява френският писател Даниел Пенак… "Глаголът "чета" не търпи повелително наклонение", това е същото като да кажеш "обичай" – то не става и не работи с императив. В същото време обаче четенето в училище е обект и средство за принуда и тъкмо тук се явява големият ни проблем и големият въпрос – в името на какво подлагаме учениците си на тая принуда, какво я оправдава и какво целим да постигнем с нея. Дали образованието по литература трябва да продължи да служи на спояването ни като нация, каквато работа е вършило десетилетия… Дали трябва да работи в името на така наречените общочовешки ценности, които също от десетилетия сме свикнали да казваме. Или, видяно от камбанарията на днешния ден, на съвременната културна ситуация, трябва да избере друга кауза и друга цел, например да се бори за спасяването на читателя и четенето като ключова практика и изобщо като занимание… И тъкмо подреждането по значимост на тези задачи, всяка от които е важна сама по себе си, е ябълката на раздора. Тъй като тъкмо по това не сме се разбрали, а и като общество имаме много неуредици, периодично сякаш сме склонни да пишем тези неуредици на сметката на училището и най-вече на образованието по литература и да дъвчем вечния въпрос кого "махат" и кого "слагат" в програмите… За мен отговорът е в баланса между това да събуждаме и култивираме у децата си вкус към книгата и четенето и да предаваме онези кодове на съгласие, благодарение на които живеем в общности – общности със споделени представи и схващания, които добре знаем са в основата на така наречения литературен канон…"
Чуйте целите разговори в звуковите файлове.
Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..
Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg