Легендата на бай Дико Илиев, създател на хорà за духови оркестри и музикални произведения, които се превърнаха в символи на северняшката култура, продължава да се пренася през поколенията и да вдъхновява нови поклонници на фолклора.
За трета поредна година в ефира на програма "Христо Ботев" и Terra Култура стартира излъчването на поредицата "Непознатите будители". В дните до 1 ноември 2023 година представяме личности от културната и духовна история на България, неоткрити, забравени или с нови неразчетени послания, представени от първо лице в разказите на техни съвременници, съратници, близки и/или изследователи. В днешното издание излъчваме "Дунавското хоро, космосът и един музикант от Бога", посветено на легендарния бай Дико Илиев и за спасението на и чрез музикалното му наследство.
В ефира на "Нашият ден" Хризантема Рашева, дългогодишен секретар на Народно читалище “Надежда“, разказва за срещите си с големия творец.
"До момента нашата среща с бай Дико, аз никога не бях мислила за имената зад мелодиите, които звучат на празниците в нашия град. Неговите хора и маршове бяха навсякъде около нас, звучаха по улиците и се преливаха в сърцата на хората. Сега разбирах, че този скромен и надарен музикант стоял зад тях", казва тя.
Бай Дико не само създавал музика, той създавал и общност. Духовите оркестри, които той формирал във Врачанско и Монтанско, станаха неизменна част от живота на хората там.
Той дори ръководел духовия оркестър в читалището в продължение на цели 15 години, съчетавайки своето изкуство с ангажимент към образованието и културното развитие на общността.
"Една от нещата, които ме впечатлиха най-много при бай Дико, беше неговата скромност и доброта. Всички в града му наричаха "бай Дико", което беше израз на безкрайното им уважение към него", посочва още тя.
"Когато излетя първият български космонавт, веднага след съобщението Българското национално радио е пуснало "Дунавско хоро". Тогава той е казал на своята дъщеря, че никога не е бил по-щастлив", разказва още тя в интервюто.
Макар че бай Дико е имал само начално образование, неговият музикален гений и принос към народното творчество са неоспорими. Според г-жа Рашева може би заради образователната степен Съюзът на българските композитори го признава много късно.
Г-жа Рашева обяснява още, че съвместно с Българското национално радио са издадени пет компактдиска с неиздадени произведения на този изключителен музикант. “Все още има материал, който чака да бъде намерен и споделен с останалите, и това е една от нашите предстоящи задачи“, казва тя.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка, директор на Славянската библиотека в чешката столица и Силвия Дерибеева от Чешкия център, домакин на събитието в България говорим за безценния библиотечен фонд и колекциите на специализираната..
От 23 до 29 септември Стара Загора ще бъде домакин на традиционния Международен кукленотеатрален фестивал за възрастни "Пиеро" . За участие в тазгодишното 14-о издание имаше 68 кандидати за селекция на фестивала. От тях в конкурсната програма са включени осем спектакъла на български театри, както и на чуждестранни трупи от Испания, Италия,..
Френският институт в България представя и тази есен впечатляваща филмова програма, която подготвя зрителите за тазгодишното издание на Фестивала на френския филм в рамките на Киномания в края на ноември. От 12 до 27 септември ще бъдат представени филми, посветени на исторически събития и необикновени съдби на монарси...
Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава. Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота. Катя Тодорова Тези кратки..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския драматург Алексей Слаповски “От червения плъх до зелената звезда”. Характерното фрагментарно писане на автора е изведено като разказ-мозайка за комичното в несъвършенствата, обратите и големите..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с..
В рубриката "Разговорът" писателката Здравка Евтимова сподели впечатленията си от няколко значими културни събития и свои лични пътувания. Тя говори за..
"Картина извън картината" се нарича първата голяма ретроспективна изложба, посветена на Иван Вукадинов (1932–2024) – единственият български художник,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
