Несебър не попадна в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство в опасност, стана ясно след участието на българската делегация на разширената сесия на организацията в Рияд. Дали това е добра новина, или просто отлага решаването на наболелите проблеми, свързани с опазването на културното наследство у нас – коментира в "Какво се случва" проф. арх. Тодор Кръстев.
"Имаше серия от мисии на двете най-големи експертни организации в областта на световното наследство, като последната беше през 2023 година. С последния си доклад те обявиха, че Несебър вече отговаря на условията за вписване в списъка на световно наследство в опасност. Причините са натискът за градско развитие, незаконните строежи, въздействието на туризма, липсата на план за управление.
Според доклада в някои случаи деградацията на обектите е необратима – накърнена е специфичната многопластовост от различни цивилизации, загубен е приоритетът на средновековните църкви – казва проф. Кръстев – Няма да си разменяме реплики на бурна радост по повод факта, че Несебър не попадна в списъка на световното културно наследство в опасност, нима всичко е наред със Старинния град?“
"Противоречието между опазване и развитие е световен проблем – казва проф. Кръстев – една част от света разбира, че опазването може да бъде ценен ресурс за развитие и качество на живот. Друга част от света приема, макар и негласно, че опазването е пречка за развитието, то се смята за пречка пред финансовите и строителните интереси. Ние трябва да изберем към коя група искаме да принадлежим и от това ще зависи и бъдещето на Старинен град Несебър."
Чуйте още от позицията на проф. Тодор Кръстев в звуковия файл.
Проф. архитект Тодор Кръстев е почетен член на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места ИКОМОС, международно признат експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС по културно наследство, автор на архитектурни и урбанистични проекти за опазване на културното наследство и автор на над 100 научни публикации по темата.
Снимка – Уикипедия
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
КАСИДА* ЗА РОЗАТА Розата не търсеше утринна заря: почти вечна в своите клонки, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше ни светлина, ни мрак: на границата между плът и блян, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше роза. Неподвижна от небето, тя търсеше нещо друго. Институт "Сервантес" и Народният театър..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини. Авторският рецитал ще се състои от 18:30 ч. в Дома на архитекта в София. Книгата ARS ORPHICA MODERNA е съвременна интерпретация и размисъл върху орфическото изкуство. В 146 страници са поместени 77..
В Добрич днес се присъжда Националната литературна награда "Йовков" и "Отличие 2025" за принос в научното изследване на творчеството на големия наш писател Йордан Йовков. За събитието сега разказва Владимир Трендафилов, зам.-кмет "Хуманитарна дейност" в Община Добрич:
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg