Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иван Хиновски

Пълната либерализация на енергийния пазар изисква сериозни подготвителни процеси

| обновено на 21.09.23 в 13:06
Иван Хиновски
Снимка: БГНЕС

С гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС парламентът прие на първо четене промени в Закона за енергетиката. От опозицията гласуваха против. Вносител е Министерският съвет. Проектът предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия от началото на 2024 г. За битовите потребители това трябва да стане през 2026 г.

Този важен етап на енергийната реформа в България породи въпроси и загриженост сред енергийните експерти и обществото.

Един от основните гласове по този въпрос е енергийният експерт Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум. Той сподели своето мнение и забележки по този въпрос в ефира на предаването "Нашият ден".

Според Хиновски идеята за пълна либерализация на енергийния пазар не може да бъде реализирана без конкретни подготвителни процеси. Той отбелязва, че не може да има пълна либерализация и в същото време да съществува ограничен пазар. Оценява тази заявка като популизъм, предназначен да успокои медиите, без да се вземат предвид всички необходими мерки.

Иван Хиновски подчертава, че за успешния преход към пълна либерализация са необходими редица действия, включително дефиниция на понятието "енергийно бедно домакинство". Той изтъква важността от категоризация на битовите потребители в съответствие с техните желания, тъй като някои може да не желаят да бъдат класифицирани като "енергийно бедни". Той подчерта, че този процес изисква разработване на регулации и нормативни документи, които понастоящем не са налице.

Според Хиновски преходът към пълна либерализация изисква и задължителна фаза на подпомагане на определени домакинства със средства от енергийната индустрия. Този фонд за сигурност на енергийната система следва да се финансира чрез приходи от продажба на емисии и от печалбите на енергийните дружества. Хиновски изразява съмнение, че такъв фонд ще бъде ефективно установен и подчертава, че основната тежест ще падне върху държавните електроцентрали.

"Всичко това трябва да мине през фонд за сигурност на енергийната система, в който да има постъпления от продажба на емисии, но основната част са от печалбите на енергийните дружества. Ние сме убедени, че такъв фонд няма да има. Ударът ще бъде поет основно от държавните електроцентрали“, казва той.

В заключение, Иван Хиновски предлага няколко ключови стъпки за успешната реализация на пълната либерализация на енергийния пазар в България. Те включват дефиниране на критериите за енергийно бедни потребители, разработване на наредба за класификацията на тези потребители и обществено обсъждане на въпроса, тъй като това е сериозен и сложен процес, който изисква внимателно планиране и изпълнение.

Чуйте разговора в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20